Един „Net Zero World“ започва с регенеративно земеделие

Новата година започва бързо, но изглежда, че много компании са направили крачка назад от базирането на решения единствено върху крайния резултат и са добавили цели за социална отговорност към своите карти с резултати.

Те стават по-внимателни към „заинтересованите страни“ отвъд своите инвеститори и потребителска база и са осъзнали, че да станат социално отговорни всъщност не е добре само за корпоративния им имидж, но е необходимо за глобалната стабилност. Компаниите включват измерими показатели и променят оперативните си планове, за да влязат в надпреварата към „Net Zero World“.

В зависимост от това кого питате, има няколко дефиниции на a „Net Zero World“ – най-често срещаният е предимно свързан с изменението на климата и запазването на годни за живот растения. Общоприето е, че постигането на баланс между количеството произведени емисии (парникови газове/въглерод) и тези, отстранени от атмосферата до „нетна нула“ ще намали експоненциално глобалното затопляне. По този начин предотвратяването на по-лошите въздействия от изменението на климата започва с бързото превръщане в въглеродно неутрално. С фокус върху изграждането и прехода към декарбонизация на енергийни системи, компаниите започват да работят с чисти и сигурни енергийни източници, което ще доведе до състояние на „нетна нула“.

Резултатът от ресурсите на компанията трябва да бъде измерен, за да се определи не само ефективността на операциите и ползата за заинтересованите страни, но и финансовата възвръщаемост на инвестициите (ROI) за акционерите. Всички осъзнаваме, че постигането на тези цели е по-скоро маратон и по-малко спринт предвид глобалното огромно количество предизвикателства, поставени за достигане дори на най-малките мерки на „нетна нула“. Но вредните ефекти от това да не участвате в състезанието имат отрицателни последици за компаниите извън бизнес модела. Оцеляването на общностите, които обслужват, е по-големият риск предвид зависимостта на всеки от доставките на храна. Тогава защитата на глобалното снабдяване с храни се превръща в приоритет за всяка работеща компания – особено ако трябва да се постигне „нетен нулев свят“.

Промените в поведението на потребителите предсказват тази бизнес промяна от години – нагласите на потребителите са коренно различни от тези, които са били преди 20 години, особено в напълно индустриализирани нации като нашата. Предпочитанията за по-здравословен начин на живот и живот в чист и устойчив свят са създали Движение „Net Zero World“. който доминира в глобалните медийни канали.

Много компании обръщат внимание, независимо дали са пряко обърнати към потребителите или не, и приоритизират ресурсите, за да отговорят на желанието на своите заинтересовани страни за по-социално отговорни бизнес практики. Това важи особено, когато става въпрос за въздействието, което бизнесът има върху природните ресурси, обслужваните общности и продължителността на живота на лоялните потребители. Обръщането към образованието на потребителите обаче е приоритет в надпреварата за декарбонизация.

Хранително-вкусовата промишленост провежда маратона „Net Zero World” от няколко десетилетия и осъзна, че всичко е свързано с начина, по който отглеждаме и произвеждаме храната си. Постигането на нулеви критерии не е решение, базирано на електронна таблица. Отговорът може да се намери в регенеративно земеделие.

Всъщност самото постигане на нетна нула всъщност зависи от модернизираните земеделски практики. Светът на регенеративното земеделие е съсредоточен в изкуството на управлението на земята – динамична система, която включва климат, вода и енергия – в допълнение към труда и не само. Regenerative се занимава с това как природните ресурси на земята се използват в хармония с природата за производство на устойчива, качествена храна – крайната отговорност на хранително-вкусовата промишленост.

Регенеративното земеделие обаче е термин, който все още няма стандартна дефиниция – не от изследователи, академици или фермери. Потребителите ни казват, че са объркани и липсата на яснота пречи на изследователите да се насочат към това какво да изучават. Това означава, че съгласуваните политики и закони идват бавно. Но хранителната индустрия вече се засилва в много случаи.

Повече за това в част втора на тази статия следващия месец: Регенеративното земеделие може да доведе до „свят с нулева мрежа“