По-кратките бизнес цикли ли са следващата голяма промяна в икономиките?

Представете си, ако някои от ключовите модели в нашия живот, например продължителността и естеството на сезоните, се променят. С нарастващите климатични щети това може да стане. В други аспекти на човешкия живот, като дълголетието и продължителността и формата на работния ден, отдавна установените модели вече се променят – като цяло ще живеем по-дълъг активен живот и ще работим непрекъснато, от вкъщи.

Друга дълбока промяна е бизнес цикълът. Не са много хората, които прекарват време в мислене за бизнес цикъла, като се има предвид, че той е скучен ъгъл на икономиката, но приливите и отливите на цикъла ни засягат по фундаментален начин, чрез пенсии, работни места, инвестиции и богатство.

Предстои рецесия?

В последните публикации споменах бизнес цикъла няколко пъти, в смисъл, че ритъмът на бизнес цикъла може скоро да се промени, и искам да разширя малко това сега.

За да поставим това в контекст, ние, според еталон на историята, преживяхме необичаен период през последните тридесет години, тъй като той се характеризира с три от четирите най-дълги бизнес цикъла в съвременната история (обратно към 1870 г. според NBER) . Започвайки от 1990 г. с падането на комунизма и възхода на глобализацията, те се простират средно за 120 месеца, два пъти повече от дългосрочната средна стойност. Ако се върнем по-назад в историята, използвайки предимно данни от Обединеното кралство, бизнес циклите са имали тенденция да бъдат още по-скачащи.

В действителност, тези стакатични бизнес цикли се движат от фактори като лоши реколти (1880 г.), войни (наполеоновите войни) и кредитни кризи (1870-те) – всяка от които днес е проблематична. В този контекст моята хипотеза е, че световната икономика ще се включи отново в ритъма на по-кратките бизнес цикли поради следните причини.

По-кратки цикли

Първото, както редовните читатели ще очакват, е, че глобализацията е нарушена. Много от съставните му части, като дългосрочните светски тенденции в технологиите, износа на дефлация от Китай и стабилния геоикономически климат, за да назовем само няколко, бяха двигатели на дълги периоди на експанзия. Сега предимствата на глобализацията – ниска инфлация и нива, геополитическа стабилност и плавни търговски/доставъчни вериги – се обръщат.

Втората причина е, че последната част от периода на глобализация доведе до поредица от дисбаланси. Следващите десетина години ще бъдат белязани от отпускането на тези дисбаланси. По-конкретно, има три, които бих отбелязал – баланси на централната банка и парична политика като цяло, международния дълг спрямо нивата на БВП и щетите от климата. Коригирането на тези дисбаланси ще бъде една от, ако не и определящата грижа на политиците през това десетилетие.

Балансите на централните банки от следващата седмица с навлизането на „QT“ ще започнат трудно свиване, резултатът от което ще бъде рязък отрицателен ефект на богатството, връщане към „нормалното“ на пазарите в смисъл, че предоставят много по-добри, реалистични сигнали за състоянието на света. Един страничен ефект е, че кредитните пазари ще работят по-добре, може да има по-малко зомбита компании и по-добро разпределение на капитала, въпреки че вероятният ефект от това върху бизнес цикъла ще бъде да има съкращаващ ефект.

Дългова тежест

От своя страна, среда, в която инфлацията и лихвените проценти са „по-ниски“ дългът, става по-трудно да се управлява, а в развиващите се пазари вече назряват мини дългови кризи. Една доста драматична моя хипотеза е, че през 2024 г. (стогодишнината от дълговата криза от 1924 г.) имаме световна конференция по дълга, която има за цел да намали нивата на дълга чрез грандиозна програма за преструктуриране и опрощаване. Такава конференция може да се наложи само от кризата от 2008 г., която при сегашните темпове не е извън пределите на политиците.

Това е драматичен сценарий и по-вероятният е, че бремето на дълга между страните и компаниите прави повторението на дългите цикли на разширяване от близкото минало трудно за следване.

Придържайки се към дълга, моето любимо сравнение е между скоростта, с която климатът се затопля (процентилно класиране на последните средни световни температури) и нарастващата задлъжнялост. И двете са симптоми, не толкова на глобализацията, а по-скоро на неустойчивото развитие – и в двата случая почти екзистенциалните рискове се увеличават и има провал на колективните действия за справяне с тях. Така че, точно когато световната икономика се възстановява от дълговата криза през 2024 г., тя ще се преобърне в климатичната криза през 2028 г.

Стига проклятие, но искам да се съсредоточа върху колективните действия. В близкото минало големите развити и нововъзникващите икономики в света бяха синхронизирани по два начина. Първо, структурно, тъй като Западът осигурява капитал и потребление, докато Изтокът донася производството. Това сега е нарушено – казано в много широк смисъл, Западът иска да се отдалечи, докато Изтокът е щастлив да консумира стоките, които прави, и все повече да се наслаждава на собственото си богатство.

Второ, политиката в блоковете беше координирана или поне имаше усещане за откритост и плавност на политическите дискусии – споразумението Plaza е ранен пример, както и „Комитетът за спасяване на света“, който доведе до края на азиатската криза и след това намесата на Г-20 през 2008 г. е друга. Днес Китай и САЩ почти не говорят, а идеята за стратегическа автономия означава, че Европа все повече трябва да се грижи за себе си.

Последната сложност за бизнес цикъла е, че толкова много аспекти на икономиката се променят – естеството и структурата на работата, тревожната тенденция към ниска производителност, икономическите недостатъци на голямото неравенство на богатството и начинът, по който представата за стратегическа автономия ще се изкриви инвестиционни тенденции. Това създава много икономически шум и моето усещане е, че всичко в него създава свят, в който бизнес цикълът е непрекъснато нарушаван и където предприятията и политиците трябва да мислят по отношение на четири, а не десетгодишни бизнес цикли.