С покачването на цените на газа, обиколката на Байдън с прегънато коляно в страните от ОПЕК продължава

По време на предизборната кампания президентът Джо Байдън каза, че ще превърне престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман (MbS) в международен пария за бруталното убийство и разчленяването на журналиста на Washington Post Джамал Кашоги.

Подобно на прокламациите в предизборната кампания на толкова много кандидати обаче, обещанието на Байдън се оказа празно. Всъщност, вместо да постави престолонаследника на колене, Байдън е този, който е паднал на едно коляно, за да моли за помощ от Саудитска Арабия с високите цени на петрола.

Байдън отново планира посещение в саудитската столица Рияд, за да измоли лидера на картела на ОПЕК за още петрол.

Пътуването през юли е последният пример за това как енергийната криза е накарала администрацията на Байдън да загуби пътя си към външната политика.

Тъй като потребителите плащат средно по 5 долара за галон за обикновен безоловен бензин, а шофьорите на камиони плащат близо 6 долара за галон за дизел, Байдън отчаяно се стреми да намали цените, които допринасят за бързата инфлация, която сега е на 40-годишен връх от 8.6 процента. .

Коментарите на служителите на Белия дом предполагат, че Байдън планира да пътува до Саудитска Арабия в средата на юли, включително среща с престолонаследника принц Мохамед бин Салман, което изглеждаше невъзможно на президентските избори през 2020 г.

Байдън обеща да намали зависимостта на САЩ от Саудитска Арабия, така наречения „централен банкер“ на световните петролни пазари, и направи възраждането на ядрената сделка с Иран – заклетия враг на Рияд – основен приоритет.

Най-добре подготвените планове на мишките и хората, както се казва.

Ядрено споразумение с Иран, което облекчава санкциите на САЩ, може да увеличи световните доставки на петрол с 2 милиона барела дневно, което ще помогне за обръщане на продължаващия недостиг.

Помирението с Иран обаче никога не е било популярно сред американските избиратели, поради което бившият президент Доналд Тръмп торпилира първоначалната сделка с Иран. Опитите на Байдън да го възкреси се провалиха и служителите във Вашингтон и Техеран са песимистични, че това ще се случи.

Без тези допълнителни ирански бъчви Байдън има малко възможности да укроти цените на енергията. Той е отчаян, след като вече е използвал стратегическия петролен резерв на САЩ с безпрецедентни темпове, само за да види цените на суровия петрол над 120 долара за барел.

Вместо да сключи примирие с местните производители, Байдън остава обвързан с амбициозната – някои биха казали нереалистична – програма за климата на своята партия.

Това означава продължаване на необоснованите обвинения в „надигане на цените“, заплахи за облагане с данъци „непредвидени печалби“, прекратяване на федералните договори за наем на петрол и природен газ, блокиране на строителството на тръбопроводи и налагане на строги изисквания за оповестяване на нефтени и газови компании, свързани с климата.

Нищо чудно, че производителите не са склонни да увеличат инвестициите в находищата в САЩ.

Объркващото е защо Байдън смята чуждестранния петрол за по-добър от американския? Екологичните разпоредби на САЩ са много по-строги от всяка страна-членка на ОПЕК. Емисиите през целия живот на американския нефт и природен газ са много по-ниски от почти всяка друга страна производителка в света.

И не само Саудитска Арабия се прекланя Белият дом за повече петрол.

Президентът Байдън облекчи санкциите срещу Венецуела, позволявайки на европейските петролни компании, опериращи в южноамериканската страна, да изнасят повече петрол. Този ход дава право на президента на Венецуела Николас Мадуро, брутален диктатор, на когото администрацията на Тръмп наложи сурови санкции, за да насърчи смяната на режима.

Какво послание изпраща Байдън на света?

Защитниците на климата и прогресивните избиратели на демократите трябва да разберат, че тежкият кисел суров петрол във Венецуела, клас, наричан още „катранени пясъци“ поради неговия катранен вискозитет и високо съдържание на сяра, има едни от най-високите въглеродни интензитети в света.

Покачващите се цени на газа са толкова притеснени демократите, че Байдън вероятно ще си затвори очите за продажбата на санкциониран ирански петрол. Иранският петрол е само с няколко степени над Венецуела по отношение на въглеродната си интензивност.

Но може би Байдън вярва, че въглеродът, излъчван извън Съединените щати, не допринася за изменението на климата. Знаеш ли, от поглед, от ума. Това, което Агенцията за опазване на околната среда (EPA) не може да види, няма да ви навреди.

За съжаление науката за климата не работи по този начин.

Междувременно, голяма част от производството на петрол в САЩ е лек сладък суров суров, който произвежда по-малко замърсяване и е по-благоприятен за климата от барели от Иран или Венецуела. Американският шистов петрол също е доставка с "къс цикъл", което означава, че производството може да се увеличи сравнително бързо в зависимост от пазарните условия. С други думи, той е идеален за справяне с недостига на доставки като настоящата криза – изпомпвайте повече сега, намалете производството, когато цените спаднат.

Жалко, че Байдън не може да се накара да се ангажира с американската енергийна сигурност и засилване на вътрешното производство. Сега той може открито да призовава американските производители да увеличат инвестициите в нови доставки. Политиките му обаче изпращат обратното послание и той все още не може да устои да обвини петролната индустрия за високите цени в публичните си коментари.

Това е енергийната политика в пикова дисфункция.

Енергийната сигурност – наличието и изобилието от достъпни доставки – трябва да бъде основен приоритет на тази администрация. Байдън трябва да се координира с енергийните изпълнителни директори, за да увеличи максимално доставките в САЩ по възможно най-екологично отговорния начин. Това е разговор, който петролната индустрия би приветствала, особено след като инвеститорите вече държат петролните компании да спазват по-високи екологични стандарти, тъй като движението ESG се засилва на финансовите пазари.

Но отношенията на Байдън с американската петролна индустрия изглеждат окончателно прекъснати. А Байдън е на път да пожертва дългосрочните цели на външната политика на САЩ за временно отдих от високите потребителски цени на бензина.

Настоящата енергийна криза беше избегната – само ако президентът беше взел равен ръка с най-голямата петролна и газова индустрия в света в собствения си заден двор.

Вместо това Америка се връща към моленето на диктаторите за енергийни отпадъци. Всеки може да гадае от какво ще трябва да се откажем, за да го получим.