Китай расте по-бавно от Азия за първи път от 30 години

На брифинг за пресата тази седмица главният икономист на Азиатската банка за развитие Албърт Парк хвърли нещо като геополитическа бомба: Китай расте по-бавно от развиващите се икономики в Азия за първи път от повече от три десетилетия.

Вярно е, че не би трябвало да е чак толкова изненадващо, като се има предвид как гамбитът на президента Си Дзинпин „нула Covid“ удря китайския брутен вътрешен продукт. И все пак прогнозата на ADB, че икономиката на Xi ще нарасне само с 3.3% тази година в сравнение с 4.3% за развиваща се Азия, ще постави тъмния път към 2023 г. в рязко облекчение.

„Развиващата се Азия продължава да се възстановява, но рисковете са големи“, каза Парк пред репортери на 20 септември. „Значителен спад в световната икономика би подкопал сериозно търсенето на износа от региона. По-силното от очакваното затягане на паричната политика в развитите икономики може да доведе до финансова нестабилност. А растежът в [Китай] е изправен пред предизвикателства от повтарящи се блокирания и слаб имотен сектор.“

Всичко това означава, че „правителствата в развиваща се Азия трябва да останат бдителни срещу тези рискове и да предприемат необходимите стъпки за ограничаване на инфлацията, без да дерайлират растежа“, заключава Парк.

Остава премълчано обаче как китайските лидери изглеждат решени да подкопаят Азия през 2023 г., само за да избегнат признанието, че е трябвало да прекалибрират своите стратегии за Covid отдавна. Хората могат да се заяждат с президента на САЩ Джо Байдън, казвайки, че „ пандемията свърши.” Но правителството на Китай изглежда заключено през септември 2020 г. Изглежда не е забелязало, че днешните по-преносими, по-малко смъртоносни варианти няма да бъдат спрени чрез заключване 65 милиона души по едно време у дома.

Екипът на Си обаче иска да изглежда силен и решителен в посока октомври 16, когато комунистическата партия започва конгрес два пъти на десетилетие. Там Си е почти сигурно, че ще си осигури разрушаващ нормите трети мандат като лидер. След това се надяваме, че епидемиолозите ще имат опит да убедят Си, че всичко, което Covid съдържа, е растеж.

Работата с числата на ADB е, че в крайна сметка може да се окажат прекалено оптимистични. Не забравяйте, че най-голямата икономика в Азия спечели само 0.4% през второто тримесечие спрямо предходната година. Банките от Nomura Holdings до Morgan Stanley отбелязват под 3% тази година.

Със сигурност екипът на Си засилва стимулите – и има признаци, че работи. През август, продажбите на дребно нарасна с 5.4% на годишна база, двойно увеличение от 2.7% през юли. Индустриалното производство скочи с по-добри от очакваното 4.2% през август. През първите осем месеца на годината инвестициите в дълготрайни активи са нараснали с 5.8%. И все пак има основателни причини да се тревожим, че насрещните ветрове от Covid абсолютизма на Си надделяват над всеки стимул, който Пекин може да събере.

Говори се в Пекин, че след като бъдат сигурни в вкарването на още един мандат, хората на Си най-накрая ще започнат да облекчават блокирането на Covid. Китайските служители може да твърдят например, че националните учени са усъвършенствали нова и подобрена технология за ваксиниране. Честно, но на каква икономическа цена?

Темпът от 3.3%, който ADB очаква за Китай тази година, може да се превърне в норма. Или може би дори по-ниско от това. Благодарение отчасти на автогола на Xi срещу Covid, Oxford Economics смята, че Китай може да се окаже, че расте средно с 3% годишно през следващото десетилетие след средно 4.5% през настоящото.

Covid не е единствената самонанесена рана, която вътрешният кръг на Си е нанесъл на най-многолюдната нация. Решението от ноември 2020 г. да се покаже на основателите на технологии като Джак Ма от Alibaba Group кой е шефът, продължава да има все по-смразяващи усилия за иновациите на континента.

По-рано тази година анализатори и инвеститори започнаха да наричат ​​китайските интернет компании „неинвестиционен.” Екипът на Си прекара голяма част от тази година в доказване на това.

Юанът е спад с близо 11% тази година, тъй като капиталът се приближава към по-последователни пасища. Имотната криза в Пекин, предизвикателство, изострено от блокирането на Covid, със сигурност не помага за успокояването на инвеститорите.

Сложно е, разбира се. Най-агресивният цикъл на затягане на Федералния резерв от средата на 1990-те години на миналия век преобръща Азия чрез нарастващия долар. Именно повишенията на лихвените проценти на Фед през 1994-1995 г. направиха фиксираните долари в Банкок, Джакарта и Сеул невъзможни за защита.

Колкото повече екипът на председателя на Фед Джеръм Пауъл удря спирачките, толкова повече растящите доходи ще подкопаят глобалния растеж и ще извадят Китай и останалата част от развиващата се Азия извън равновесие.

Притеснително е също така, че резервите в чуждестранна валута в региона на Азия бързо се изчерпват. Икономисти от Standard Chartered Bank предупреждават, че азиатските нации, с изключение на Китай, седят на най-ниските резервни нива спрямо БВП от 2008 г. насам. Това оставя региона с по-малко буфери, ако глобалните пазари се разтърсят отново с наближаването на 2023 г.

Малко събития биха развеселили азиатските правителства или инвеститори повече от един стабилен и разрастващ се Китай. И все пак, както предполага ADB, предстоящата година може да бъде година на дезориентиращи смяна на ролите. Нищо повече, отколкото китайските служители трябва да впрегнат растежа в своя квартал, а не да го осигурят.