„Динфлационната динамика е малко вероятно да се върне“ казва Лагард, Увеличаване на лихвите през юли – Trustnodes

„Дори когато сътресенията в предлагането отшумят, деинфлационната динамика от последното десетилетие е малко вероятно да се върне. В резултат на това е подходящо политиката да се върне към по-нормални настройки, а не към тези, насочени към повишаване на инфлацията от много ниски нива."

Това каза Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, докато се опитваше да оправи инфлационна среда, която не е съчетана с прекомерно търсене. Тя каза:

„Еврозоната очевидно не е изправена пред типична ситуация на прекомерно съвкупно търсене или икономическо прегряване. Както потреблението, така и инвестициите остават под нивата си отпреди кризата и дори още повече под тенденциите им отпреди кризата.

В ситуация, в която има прекомерно търсене, те биха повишили лихвите над това, което биха счели за неутрални, каза тя, но въпреки че може да има липса на „неутрално“ ниво на търсене, те ще се насочат към „неутрални“ ставки, каза тя.

Неутрално в този случай е 2%, ако инфлацията се стабилизира на това ниво, като Лагард заявява, че оставянето на лихвените проценти непроменени в настоящата среда „би представлявало облекчаване на политиката, което в момента не е оправдано“.

Тя също ще бъде пъргава като Фед, въпреки че в този случай това е гъвкавост, избор и постепенност, като:

„Шоковете в предлагането повишават инфлацията и забавят растежа в краткосрочен план. Това означава, че нормализирането на политиката трябва да бъде внимателно калибрирано спрямо условията, пред които сме изправени."

Единственият аргумент, който тя дава за преместване на лихвените проценти до вероятно 2% в крайна сметка, е, че вносът става скъп:

„Голяма част от инфлацията, която изпитваме днес, се внася извън еврозоната. Това действа като търговски „данък“, който намалява общия доход на икономиката – дори ако вземем предвид по-високите цени, които се спечелват от износителите.

Кумулативно от второто тримесечие на 2021 г. до първото тримесечие на тази година еврозоната прехвърли 170 милиарда евро, или 1.3% от своя БВП, към останалия свят.

Това е компромис между внос и износ и тъй като дори джапанките Armani сега се произвеждат в Китай, а не в Европа, вносът е по-голям от износа.

Този ход обаче беше неизбежен, тъй като наред с други неща търговските банки се нуждаят от мотив за печалба, за да отпускат заеми, който трябва да осигури 2% лихвен процент.

Освен това Европа вече наблюдава добър растеж от 5.1% за първото тримесечие, в сравнение с твърдяното свиване в САЩ, като ЕЦБ все още оставя време за второто тримесечие, преди да премине към това, което се надяваме да бъде връщане към тенденция на известна инфлация с прилична растеж.

За разлика от Джером Пауъл, председател на Фед, който вероятно се движеше твърде бързо със свиване през първото тримесечие, за да го докаже, тук ЕЦБ върви със скоростта, която бихме си помислили.

Така че европейската икономика не трябва да се интересува много и да се надяваме, че ще поеме факултативния постепенност, но как ще бъде управляван този преход, остава да видим.