Не залагайте на обещанията на президента Байдън, че цените на петрола ще паднат

Администрацията на президента Джо Байдън очаква цените на бензина да продължат да падат до 4 долара за галон, но повечето наблюдатели на пазара не са съгласни.

Цените на петрола отново се повишиха в понеделник поради опасения за предлагането, като референтният суров петрол Брент се върна удобно над 100 долара при 103 долара за барел.

Средните цени на дребно на бензина в САЩ са паднали с близо 50 ¢ за галон до 4.65 долара за галон, след като достигнаха връх над 5 долара през юни. Все пак има достатъчно причини да се смята, че настоящата енергийна криза ще продължи и че цените са готови да се повишат отново.

Цените на петрола и бензина напоследък падат поради нарастващите страхове от икономическа рецесия, която би намалила търсенето на гориво.

Но въпреки рекордно високите цени търсенето на бензин в САЩ е само с 4-5% под нивата преди Covid за това време на годината. С други думи, ерозията на търсенето не е драматична, тъй като желанието на повечето потребители да възобновят навиците си за пътуване след пандемията надделя над болката от по-високите разходи на помпата.

Така че, въпреки че търсенето на петрол може да намалее поради икономически спад, то вероятно няма да спадне толкова сериозно, колкото може да има при предишни цикли на спад. Наистина, най-голямата дива карта тук е продължаващата политика на Китай за „нулева Covid“, която заплашва още блокирания на най-големия двигател на растежа на глобалния петролен пазар.

От страна на предлагането има няколко причини за оптимизъм.

ОПЕК+ има ограничен свободен производствен капацитет, може би 2 милиона барела на ден – което е оскъдно на глобален петролен пазар от 100 милиона барела на ден. Повечето от тях живеят в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман даде да се разбере през уикенда, че няма да спаси Байдън, като произвежда повече петрол, въпреки многократните молби на администрацията.

Всеки може да гадае как ще се държи ОПЕК+ след изтичането на настоящото споразумение за доставки през септември, но е ясно, че капацитетът на групата да произвежда повече почти не съществува извън Близкоизточния залив. ОПЕК+ сега произвежда повече от 3 милиона барела на ден под целевите нива поради различни технически, оперативни, геополитически и инвестиционни проблеми в по-слаби държави-членки като Нигерия, Ангола, Казахстан, Еквадор и Малайзия.

След това има Русия. Досега руското производство и износ бяха забележително устойчиви в лицето на западните санкции и други (неуспешни) усилия за намаляване на потока от петродолари към Москва след нейното нахлуване в Украйна на 24 февруари.

Но няма гаранция, че руското производство все още няма да се задържи. The Международна енергийна агенция смята, че руските производствени загуби „може да нараснат до около 3 милиона барела на ден през втората половина на годината“.

Това е така, защото ЕС наскоро се съгласи постепенно да прекрати вноса на руски петрол до края на годината с някои изключения. Тази трудна работа ще се случи през следващите месеци, поставяйки по-голям натиск върху Москва да намери алтернативни пазари.

Китай и Индия пият руски барели с отстъпка, но могат да приемат толкова много руски петрол, защото не искат да прекъсват дългосрочните договори за доставка с доставчици от Близкия изток. Разнообразието – и следователно сигурността – на доставките остава от първостепенно значение за тези огромни вносители на енергия. Те почти са изчерпали руския внос.

Производството на шистов петрол в САЩ нараства бързо и ще осигури допълнителни критични доставки в баланса на тази година. Някои смятат, че производството на петрол в САЩ може да излезе през 2022 г. с около 1 милион барела на ден по-високо от началото, което го тласка до около 12.8 милиона барела на ден.

Това е драматично увеличение – но то ще дойде като огромни, безпрецедентни издания от Стратегически петролен резерв на САЩ (SPR) край тази есен. Това ще премахне 1 милион барела дневно от световните пазари, оставяйки администрацията на Байдън без реални лостове за намаляване на цените.

Не можем да забравим и недостига на капацитет на глобалните рафинерии. Светът е затворил около 4 милиона барела на ден рафиниращ капацитет от 2019 г. насам поради срива на търсенето, свързан с пандемията, включително 1 милион барела на ден в САЩ. Близкият изток и Азия са единствените региони, които инвестират в нов капацитет. Това няма да се промени – не и с Байдън и Европа, които настояват за по-бърз енергиен преход към по-чисти горива.

Всъщност липсата на инвестиции в петролната индустрия е дългогодишна тема. Като цяло инвестициите в проекти за производство и рафиниране нагоре по веригата са намалели значително през последните години. Това се изразява в по-нисък очакван производствен капацитет за сурови и готови горива, както от ОПЕК, така и извън ОПЕК.

Поради това е трудно да не се повярва, че основните рискове за цените на петрола остават нагоре.