Не очаквайте енергийните санкции да спрат репресиите на Иран

Иранското правителство е насилствено насоляване относно протестите, произтичащи от убийството на Махса Амини от иранската морална полиция кара Запада да наложи допълнителни санкции срещу Иран. Министерството на финансите на САЩ вече е поставило обширни финансови санкции за членовете на Иранската морална полиция към Държавния департамент на САЩ обещавайки още за следване. С протестите продължава да набира пара като петролни работници на Иран едновременно стачкуват – жизненоважна част от Падането на Шах през 1979 г – има широко разпространена надежда, че протестиращите в Иран могат да свалят моллите и да върнат страната обратно в общността на нациите.

За съжаление, има причина да сме песимисти. Историята на Иран потиснати протести свидетелства колко изключително трудно е да се свали една вкоренена теократична диктатура. Иран също подлага на санкции своя енергиен сектор, за да издържи на ескалиращите санкции, които идват с всеки нов епизод на репресии. Иран има богат опит в избягването на санкции, изграждането на инфраструктура за износ на енергия, намирането на нови партньори за износ и увеличаването на вътрешния технически опит. Въпреки че вътрешната подкрепа ерозира, Техеран разчита на чужд петрол, а сега и на приходи от продажби на оръжие, за да поддържа режима.

Иран превантивно предприе стъпки за отслабване на западните санкции, преди тези последни протести дори да започнат. Миналия месец министърът на петрола на Иран Джавад Оуджи оповестен че Иран гледа на Изток и привлича инвестиции от Япония, Корея и Китай, като същевременно задълбочава своето политическо и енергийно сътрудничество с приятелски страни, особено Китай и Русия. Това последва а Сделка за размяна на газ за 40 милиарда долара между Русия и Иран, който подкрепи и двата режима, докато те се изправят срещу вътрешни и външни противници.

Непосредствено на изток от Иран той предприе стъпки за задълбочаване на отношенията си с Пакистан като жизненоважна първа стъпка. Свързване с вечно жадния за енергия Пакистан, особено след наводненията и самопричинените в Пакистан провали на енергийната политика, ще даде на Иран масивен съседен пазар. Директната връзка между двете чрез предложения „тръбопровод за мир“ би била най-голямото действие срещу санкции, което Иран би могъл да предприеме, но Иран ще се нуждае от помощ. Руският Газпром вече се е включил като доброволец. Този тръбопровод, планиран от 1990 г. и многократно отменени или забавени, има още много работа преди завършването. Ако започне да работи, това ще създаде изолиран поток от приходи, позволяващ на Иран сухопътен път към най-значимия чуждестранен благодетел - Китай.

Китай е центърът на тежестта, който оживява голяма част от външната и енергийната политика на Иран. Иран наскоро обяви, че ще се присъедини към доминираната от Китай Шанхайска организация за сътрудничество (SCO), разработвайки a меморандум за разбирателство със своите членове. Китай, а не Пакистан, ще бъде актьорът, който изгражда „тръбопровода на мира“ вътре в Пакистан, така че Пакистан да може законно да избягва всякакви санкции, наложени срещу тръбопровода.

ШОС, въпреки многобройните спорове и противоречия между своите членове, се изгражда като авторитарна алтернатива на Запада и НАТО. ШОС е твърде щастлив да помогне на Иран в неговите инициативи за защита от санкции и да гарантира, че моллите в Техеран остават незастрашени от собствения си народ, докато Пекин получава достъп до евтин петрол.

Движенията на Иран в енергийната политика не се ограничават до неговите въглеводородни усилия. Очаква се Иран да включи ядрената енергия в отношенията си с ШОС. Още от САЩ отдалечи от ядреното споразумение с Иран от 2015 г., Москва и Пекин енергия и по-широко геополитическа сътрудничеството с Техеран се увеличи многократно. Тази ядрена интеграция и потенциалът за напълно безпрепятствени доставки на уран от Русия може да доведе до катастрофа за Запада. Това сътрудничество не само би подпомогнало търсенето на моллите за ядрени оръжия, но диверсификацията на енергийния сектор на Иран ще освободи повече петрол за износ и допълнително ще изолира режима.

По-близките двустранни отношения между Москва и Техеран вече доведоха до Иран доставяйки на Русия дронове за използване в Украйна, съвместни военноморски ученияи по-широко икономическо сътрудничество. Тъй като вътрешните сътресения в Иран налагат ръцете на Техеран, всички тези тенденции се ускоряват бързо и съзнателно. За съжаление, изглежда, че стратегията на Иран работи и зависимите от енергията чуждестранни потоци от приходи ще продължат да растат, освен ако САЩ не стъпят на крака.

По същия начин, по който санкциите срещу Русия бяха цялостно измислени, за да подкопаят нейната военна машина, без да предизвикат пълна интеграция с Китай, санкциите срещу Иран трябва да бъдат измислени така, че да не насърчават по-нататъшната интеграция с ШОС. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но може да се направи чрез западна подкрепа и ангажираност с Пакистан и Индия, като се насърчат и двете страни да се ангажират по-активно в Арабския полуостров, като същевременно инвестират в собственото си производство на енергия. Това може да стане и чрез укрепване на отношенията с Азербайджан и Туркменистан и насърчаване на износа на енергия за Пакистан през Среден коридор.

Западът също трябва да събере политическата смелост да инвестира в собствените си енергийни източници извън контрола на ОПЕК+. Формулата не е новаторска, но е ефективна: втечнен природен газ като мостово гориво и инвестиции в ядрена енергия, докато не се появят повече възобновяеми енергийни източници.

Ако Западът е искрен в използването на санкции, за да увеличи шансовете на протестиращите за успех, както и да възпрепятства възхода на ШОС като авторитарен противотежест, той трябва да изгради по-сложен и енергийно съзнателен набор от санкции. Въпреки че е важно да се ангажираме с вече въведените санкции и трябва да се даде всякаква подкрепа на протестиращите, Западът трябва също така да обмисли насочването към иранския енергиен експортен сектор, особено технологии, финанси, корабоплаване и застраховане. Санкциите, наложени срещу членовете на иранската морална полиция и Корпуса на гвардейците на революцията са добро начало, но не достатъчно. Ако не можем да се справим с тези предизвикателства, очаквайте повече сътресения, произтичащи от Иран, а не просто протести.