Лесно в обсега на украинската артилерия, летището на Херсон беше смъртоносен капан за руските войски

Три дни след като Кремъл нареди на своите гладуващи, очукани сили да отстъпят от десния бряг на река Днепър в Херсонска област на Южна Украйна украинските войски освободиха международното летище в областта.

Никой не трябва да се изненадва от това, което украинците откриха на летище Чорнобаевка, на северния край на град Херсон на шест мили северно от реката.

Летището за месеца е била истинска стрелбище за украинската артилерия. И много от жертвите на продължилата месеци бомбардировка - разбити танкове, камиони и радари - все още бяха в Чернобаевка, когато украинският авангард влезе в летището.

Нахлуващите руски войски превзеха летище Чорнобаевка на 27 февруари, само три дни в по-широката война на Русия срещу Украйна. Руските въоръжени сили превърнаха летището в основна база за 8-ма и 49-та общовойскови армии и други формирования, съставляващи руския гарнизон в Херсонска област.

Хеликоптерните полкове стъпват на пистата. Инженери изкопаха облицовки за десетки бронирани превозни средства. Имаше огромни запаси. Съоръженията на щаба бяха домакини на няколко висши генерали и техните служители.

Имаше обаче един проблем. Летище Чорнобаевка се намира само на 23 мили южно от Николаев. И руската офанзива на север от Херсон спря доста по-малко от Николаев, оставяйки летището стабилно в обсега на артилерията и ракетите на украинската армия – да не говорим за дроновете ТБ-2 на украинските военновъздушни сили.

Така че огромната концентрация на войски и превозни средства на летище Чорнобаевка стана може би най-голямата и най-лесната цел за украинските артилеристи за шест месеца до началото на украинската контранастъпление, което в крайна сметка освободи Херсонска област вдясно от Днепър.

Първият украински удар по летището – от TB-2, изстрелващи лазерно насочвани ракети – дойде с часове на руски сили, окупиращи съоръжението. Две седмици по-късно украинска артилерия бомбардира асфалта. Седмица след това, на 16 март, украинските артилеристи отново удариха асфалта и унищожиха най-малко седем руски хеликоптера.

След нападението на 16 март руснаците изтеглят самолетите си от летището. Но сухопътните сили останаха на летището. А при ударите на 18 март и 24 март украинските артилеристи убиха двама генерали – по един от 8-ма и 49-а CAA. „Хванахме ги отново в Чернобаевка“, изкиска се Олексий Арестович, съветник на украинския президент Володимир Зеленски.

И така през следващите пет месеца. На всеки няколко седмици летище Чорнобаевка избухва в пламъци. Но руските войски се вкопчиха в летището точно както се вкопчиха в останалата част от Херсонска област. Дори когато силата им на предната линия изчезна и логистиката им се разпадна.

След месеци на подготвителна бомбардировка, украинските бригади в края на август започнаха широко контранастъпление през Херсонския фронт. Украинците стабилно напредваха, вземайки много жертви, но вероятно причинявайки много още жертви на изтощените руснаци.

Краят, когато дойде, беше бърз. В сряда Кремъл нареди на силите си вдясно от Днепър да се консолидират на противоположния бряг на широката река. Това означаваше напускане на град Херсон и летище Чорнобаевка.

Два дни по-късно руснаците ги нямаше.

Украинските войски, които предпазливо влязоха на летището в събота, откриха истинско сметище с разрушена руска техника, включително най-малко един танк Т-62, няколко бойни машини БМД, камиони Урал, две гаубици Мста-Б, система за противовъздушна отбрана Бук, Радиосмутител "Жител" и радар "Подлет-К1".

Имаше и два хеликоптера на украинската армия, които не можеха да летят – Ми-8 и Ми-24, които украинците бяха изоставили на летището през февруари и все още бяха непокътнати, макар и силно нуждаещи се от поддръжка, девет месеца по-късно.