Развлекателната индустрия става все по-гласна за ситуацията с кобалта в Конго

Демократична република Конго (ДР Конго) има повече кобалт от останалата част на света взети заедно. Ресурс, който захранва индустрията за смартфони на стойност 484.8 милиарда долара, сектора на електрическите превозни средства – който се очаква да достигне 858 милиарда долара до 2027 г., и глобалния пазар на лаптопи, който сега струва над 158.50 милиарда долара. Минералът се намира във всяка една литиева акумулаторна батерия, произведена в света днес.

Почти три четвърти от световните доставки на кобалт се добиват в Демократична република Конго. Доста измества останалата част от света, като само 3% се добиват в съседна Замбия и по-малки количества в други нации.

През 2022 г. Норвежкият съвет за бежанците обяви ситуацията в ДР Конго за най-пренебрегваната бежанска криза в света – за втора поредна година.

Миньорските провинции в страната са се превърнали в огнище на въоръжена милиция, като ООН съобщава за не по-малко от 122 бунтовнически групи в региона, което е довело до разселване и убиване на милиони конгоанци.

Едно десетилетие на битки в страната – преминало началото на века – завърши с приблизително шест милиона жертви. Много са деца. Превръщайки го – привидно тихо – в най-смъртоносния конфликт от Втората световна война насам. Въпросът е дали някога наистина е спрял?

За да намалят животозастрашаващата ситуация в Конго и значението на кобалта за световното предприятие, политическите коментатори и журналисти сляпо изтъкнаха, че това не е единствената юрисдикция за производство, без подходящ анализ на преобладаващите факти, че той е далеч основният световен източник.

Много спортни, развлекателни и медийни фигури насочиха вниманието към ситуацията в Конго, последната от които беше Кайри Ървинг.

„Как съм свободен“, каза Ървинг, суперзвездата на Далас Маверикс, „ако знам, че децата все още работят в кобалтови мини в Конго, правейки Tesla?“

Актьорът, продуцент и режисьор Бен Афлек управлява своята Инициатива за Източно Конго повече от десетилетие, предоставяйки инициативи за застъпничество и отпускане на грантове в региона. Афлек многократно е свидетелствал както пред Камарата на представителите, така и пред Сената на САЩ и е защитавал ДР Конго пред ООН, настоявайки за увеличаване на международната дипломация, подкрепа и разбиране на ситуацията там.

Авторът и журналист Сидхарт Кара беше интервюиран от Джо Роугън в неговия водещ световен подкаст за случващото се в региона и драматичните последици, които това оказва върху човешкия живот.

Тъй като беше на място в ДР Конго, Кара беше категоричен, че няма такова нещо като „чист кобалт“ и че всички големи промишлени кобалтови мини, които посети (за които каза, че е посетил почти всички), разчитат на дете труд или робство.

След като изгледа подкаста, британският рапър Зуби препоръча на своите последователи в социалната мрежа да гледат интервюто.

„Този ​​най-нов подкаст за Joe Rogan Experience е тежък“, написа той. „Ако имате смартфон или електрическо превозно средство (това е 100% от вас), тогава силно препоръчвам да го слушате.“

Седнах със Сидхарт Кара, гост-професор от Харвард и автор на Кобалтово червено: Как кръвта на Конго захранва живота ни, относно ситуацията и защо развлекателната индустрия трябва да продължи да говори, за да привлече глобалното внимание.

Уилсън: Какво се случва в Конго, защо хората биват убивани и какъв е броят на смъртните случаи на цивилни, които се дължат на добива на кобалт?

Кара: Добивът на кобалт в ДР Конго е катастрофа за човешките права и екологична катастрофа. Стотици хиляди бедни конгоанци, включително десетки хиляди деца, изкопават кобалт от земята при изключително опасни условия за едва един или два долара на ден. Те страдат от счупени кости, токсично замърсяване и са погребани живи в срутени тунели. Освен това околната среда е силно замърсена от минни компании. Милиони дървета са изсечени и токсичните отпадъчни води се изхвърлят във въздуха, земята и водата.

Конго е отговорно за приблизително три четвърти от глобалното производство на кобалт, така че не е претенциозно да се каже, че цялата ни презареждаема икономика е изградена върху опустошението на минните провинции на ДР Конго. Никой никога няма да разбере колко жени, мъже и деца са били убити от операциите по добив на кобалт в Конго, но броят им вероятно ще бъде хиляди животи годишно.

Уилсън: Според вас компаниите, които се възползват от кобалта в Конго, правят ли нещо, за да го спрат? Ако не, защо мислите, че е така?

Кара: Мегакап технологичните и електромобилните компании на върха на веригата за доставка на кобалт не правят достатъчно, за да отговорят на твърденията си, че човешките права на всеки участник в техните вериги за доставки са защитени, че няма детски труд в техните вериги за доставки на кобалт , и че минните операции в Конго се провеждат устойчиво. Истината е, че няма кобалт от Конго, който да не е опетнен от набор от нарушения на човешките права и вреда за околната среда. Единствената причина, за която мога да се сетя, е, че хората и околната среда в Африка се ценят по-малко от хората и околната среда на глобалния север.

Уилсън: От правителствена гледна точка може ли да се направи нещо повече, за да се спрат проблемите в Конго?

Кара: Правителствата трябва да направят повече, за да принудят технологичните и електрическите компании да поемат отговорност за конгоанския народ, който грабва своя кобалт. Например в САЩ има действащ закон – Trade Facilitation and Trade Enforcement Act (2016) – който забранява вноса на стоки, произведени с принудителен или детски труд. Ако този закон просто се приложи към безбройните джаджи и електромобили с кобалт в батериите си, сигурен съм, че технологичните компании и компаниите за електромобили бързо ще започнат да приемат по-сериозно човешките права на хората в ДР Конго.

Уилсън: Бихте ли казали, че разрушителният ефект от производството на кобалт в Конго е известен от техническа и правителствена гледна точка по целия свят? Защо се наложи Вие – и няколко избрани други като Джо Роугън и Кайри Ървинг – да подчертаете проблемите с производството на кобалт в страната?

Кара: Убеден съм, че почти всяка технологична и електромобилна компания, както и повечето правителства в глобалния север, са наясно с човешките права и опустошението на околната среда, причинено от добива на кобалт в ДР Конго. Трагичната истина е следната – сърцето на Африка е ограбвано от чужди сили от векове. Точно както търсачи на истината като Роджър Кейсмент, Джоузеф Конрад и Джордж Вашингтон Уилямс разкриха ужасите на геноцидното претърсване на Конго от крал Леополд за каучук и слонова кост, така и днешните търсачи на истината трябва да привлекат вниманието на света към грабежа на кобалт. Хора като Джо Роугън и Кайри Ървинг са използвали своите платформи, за да усилят гласовете на конгоанския народ към свят, който не може да функционира без тяхното страдание. Докато тази истина прониква в земното кълбо, общност на съвестта ще се формира и ще изисква технологичните и електрическите компании да поемат отговорност за своите вериги за доставка на кобалт.

-Край-

Недоволството от страна на широката общественост, глобални влиятелни лица и забележителни личности се засили през последните седмици с вирусния характер на подкаст епизода на Кара и Роган, който повлия на духа на времето около кобалта. Това обаче не е първият път, когато се повдига, като се вдига шум около Кобалт и Конго поне през последното десетилетие. Никога досега обаче на обществеността не е било давано толкова интуитивно описание от разказ от първа ръка за катастрофалното смъртоносно хуманитарно въздействие върху живота на цивилните и околната среда в Конго. Поне няма акаунти, за които да се говори така поради новите медии.

Времето ще покаже дали по-нататъшното осъзнаване и възмущение по темата ще допринесе за конструктивна промяна.