Играта на Ердоган с НАТО за Финландия и Швеция: какво той наистина иска

Всички се чудят какво, за бога, е намислил Ердоган – първо той възпрепятства присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, след това дава зелена светлина, след като очевидно е спечелил отстъпки срещу кюрдския терор, за който се твърди, че е излюпен от кюрди-емигранти в тези страни. Или поне така изглежда. Същият Ердоган, който се противопостави на Русия, като продаде тези унищожителни дронове на Украйна. Прозападен ли е или промосковски? Каква е неговата игра? Той явно използва въпроса за присъединяването на Финландия/Швеция като лост за преговори. Какво наистина се надява да изтръгне от НАТО? За отговорите няма да получите никаква истинска помощ от автентични турски експерти, изтичащи от големи новинарски организации като BBC. Ако са базирани в Турция, не могат да бъдат твърде откровени от страх да не бъдат преследвани от репресивните закони на Ердоган срещу медиите. И чуждестранните репортери на място не са много по-добри, тъй като техните HUMINT контакти се наблюдават, а новинарските медии, които четат на местно ниво, са заглушени.

И така, вдигането на шум на Ердоган за кюрдите отразява ли неговите истински опасения? Да и не. Най-често не. Както и да е, нито Финландия, нито Швеция ще предадат някого, когото Ердоган поиска извънсъдебно с скалъпени обвинения – както BBC очертания. Повече за кюрдите по-късно. Ердоган има по-големи притеснения, основната сред които е консолидирането на неговия режим във време на галопираща инфлация и икономически срив у дома. С предстоящите общи парламентарни избори през новата година партията му е на път да претърпи голяма загуба. В действителност това, което Ердоган наистина иска, е обещание за ненамеса на западните демокрации във вътрешните му работи. Вероятно защото възнамерява да запази властта в ръцете си чрез различни авторитарни маневри. На практика той остава като президент и поддържа завладяването на държавата оттам. Той казва на Запада: „Имате нужда от мен, за да координирам действията на НАТО? Не подкопавайте властта ми и не защитавайте политическите затворници като Осман Кавала, или всякакъв брой затворени журналисти и кюрдски политици. Не се противопоставяйте на предстоящите ми антидемократични хитрости. Това е основното му условие. Но има още.

Никой не пита защо Ердоган се напряга толкова много, за да придобие руски ракети С-400, дотолкова, че Турция на практика се отдели от НАТО. Тази колона се е занимавала многократно с този въпрос. Отговор: обучените и оборудвани от НАТО турски военновъздушни сили бяха единствената армия, която той не можа да неутрализира по време на така наречения опит за преврат срещу него през юли 2016 г. Той нямаше защита срещу собствените си военновъздушни сили: противовъздушните сили на НАТО оръжията, да не говорим за персонала, се нуждаят от цялостно препрограмиране, за да свалят турски пилоти в самолети на НАТО. Дългосрочното решение на Ердоган беше да придобие руски ракетни батерии заедно с руско обучение за лоялни към него турски оператори. Той не иска да минава през това отново – особено сега, когато отчужди Путин. Така че той ще поиска гаранции от Байдън и съюзниците, че няма да насърчават военна съпротива срещу неговото управление. С това на място, Турция въздушни средства ще се присъедини напълно към НАТО.

Ердоган следва грандиозната политическа формула на повечето авторитаристи – подхранвайки имперската носталгия на своето население вместо просперитет, свобода и върховенство на закона. Оттук и неговите набези в Сирия и Либия. Когато Турция свали руския изтребител близо до сирийската граница през 2015 г., Ердоган поиска помощ от НАТО, за да предотврати отмъщението. Той беше отхвърлен. Те не искаха да участват в неговите силни лудории, провокиращи конфронтация между НАТО и Русия. След това руските бомбардировачи удряха на воля турските ислямистки поддръжници в Сирия. Позата на Ердоган като съвременен османски султан претърпя сериозен удар. Турция трябваше да се извини шумно. Отсега нататък Ердоган ще изисква НАТО да го подкрепи в Сирия и навсякъде, където се изправи срещу руснаците. Това е проблемът. Къде другаде може да е това?

Засега не е ясно дали Ердоган ще се присъедини напълно към исканията на Украйна Турция да спре руските кораби с откраднато украинско зърно. Най-вероятно той ще се опита да спечели лично, докато прави публични жестове на противопоставяне на Русия. За това ще му трябва НАТО хем да го подкрепя, хем да гледа в другата посока. Но отново има по-големи стратегически нужди...

Ердоган би искал западна помощ за дългосрочния проект за създаване на връзка между Турция и Централна Азия. Непрекъснат сухопътен мост през Азербайджан ще свърже отново тюркските държави за първи път, откакто царете прекъснаха Пътя на коприната преди повече от два века. Със сигурност Ердоган не плати никаква цена за намесата си в битката между Армения и Азербайджан през 2020 г. за Нагорни Карабах, по време на която турските дронове изиграха решаваща роля, за да помогнат на Азербайджан да надделее. Въпреки силно влиятелната общност на диаспората на Запад, никой не се притече на помощ на Армения поради по-големи стратегически изчисления. Потенциално обединяване на тюркските Стани вече е географски възможно, заплашвайки юга и изтока на Русия – и отвличайки руските сили далеч от Украйна. Ердоган би искал западна помощ за този дългосрочен проект. Москва активно осъзнава заплахата, поради което и Казахстан, и Узбекистан са преживели внезапни въстания в последно време. За да бъде ясно, в държавите от Централна Азия съществуват множество истински поводи за протест и много от тях също бяха вградени от Москва от самото начало. Но това е тема за друга рубрика. По стандартния колониалистичен начин Русия създаде етнически и географски нестабилни отделни държави в този регион, за да провокира точно този вид нестабилност по желание. Съобщение: Ако се опитате да се подредите далеч от нас, можем да ви дестабилизираме по всяко време. Стойте далеч от Турция.

Сега за предполагаемия кюрдски въпрос, първоначално повдигнат от Ердоган срещу Швеция и Финландия. Със сигурност има някои доказателства, че чуждестранни кюрдски общности в Европа подкрепят кюрдските групи в Турция, макар и не непременно във въоръжена борба, но границата може да се размие. Може да се твърди, че след като е обидил Путин, Ердоган има основателна причина да се страхува от кюрдските сепаратисти, ПКК, защото Съветите ги създадоха и ги подкрепяха в продължение на няколко десетилетия. Тогава, в годините на ISIS, САЩ избраха да се съюзят с иракските/сирийските кюрди, за да унищожат ISIS. Оттогава на Запад има остатъчна симпатия към тежкото положение на кюрдите и това дразни Ердоган. Пост-ИД обаче кюрдите загубиха голяма част от тази активна подкрепа и Москва може лесно да влезе във вакуума, да повтори старата си роля и да съживи кюрдската заплаха по и вътре в границите на Турция. Руснаците знаят как да играят играта на многонационална дестабилизация твърде добре.

Но истината е, че Ердоган носи основната отговорност за поддържането на тази заплаха жива. Той ухажваше турските кюрди през първите няколко години от мандата си, надявайки се те да се съюзят с него срещу кемалистките секуларисти в панислямско връщане към османските политически съюзи. Вместо това кюрдите избраха да създадат своя собствена светска лявоцентристка партия. Оттогава не спира да ги наказва. Техните лидери бяха хвърлени в затвора по фалшиви обвинения в тероризъм. Политическите им митинги бяха опустошени от атентаторите самоубийци на ИДИЛ. Тъй като Ердоган позволяваше на глобалните доброволци на ISIS да преминават през Турция в големи количества, много наблюдатели го смятаха за съучастник. И много други. Нищо чудно, че кюрдските сепаратистки настроения скочиха. Което послужи идеално на целите му. Той е използвал извинението „терорист“ като удобен и универсален инструмент на властта през цялото време, така че защо не и като лост срещу НАТО?