Европа на сантиметри по-близо до забрана на руския петрол. Ето какво би означавало това.

По-рано този месец, след съобщения за зверства в Украйна, съюзът заяви, че ще забрани вноса на руски въглища от август нататък и обмисля намаляване на вноса на петрол и природен газ. Тази седмица Русия прекъсна природен газ на Полша и България заради отказа да плащат в рубли и заплаши, че ще направи същото и на други.

Отвикването на Европа от руската енергия няма да бъде лесна задача. Всяка нация от ЕС е различна, когато става въпрос за зависимост от руските изкопаеми горива.

Графиките по-долу обясняват защо е трудно за Европа да каже не на руската енергетика, кои страни биха били засегнати най-много и какво правят, за да търсят алтернативи и да постигнат енергийна независимост от Москва.

Работи с горива

Въпреки десетилетия усилия за разработване на възобновяеми и алтернативни енергийни източници, днес Европа все още работи силно с изкопаеми горива. През 2020 г. около една трета от общото потребление на енергия в ЕС идва от петрол и петрол, близо една четвърт от природен газ и 10% от въглища, според Евростат, официалната статистическа служба на ЕС. Все още няма данни за 2021 г.

Европа купува много от тези изкопаеми горива от съседната си Русия – енергиен гигант, който е най-големият износител на природен газ в света, третият по големина износител на суров петрол и кондензати след САЩ и Саудитска Арабия и третият по големина износител на въглища зад Индонезия и Австралия.

Ако Европа прекъсне връзките си с Москва, тя няма да има много алтернативи да захранва своите фабрики, предприятия и домакинства. Ето защо — въпреки широкото неодобрение на войната на Запад и предполагаемите зверства в Украйна — икономическият блок е предизвикателство да санкционира руската енергия и да осакати военната машина на Кремъл.

Въглищата бяха първата цел на забраната на ЕС за внос, тъй като имаше по-малко значение. Докато въглищата съставляват около 10% от общото потребление на енергия в ЕС през 2020 г., само една трета е внос, от който половината е руски. Това означава, че тегленето на мопса би засегнало само по-малко от 2% от общото потребление на енергия на континента.

Изхвърлянето на руския нефт и газ би било много по-трудно. Европа е силно зависима от вноса, когато става въпрос за двете основни изкопаеми горива: през 2020 г. около 97% от общото потребление на петрол и петрол в ЕС идват от чужбина, а за природния газ - 84%, според Евростат. Голяма част от този внос е от Русия.

Нефт и петрол

През 2020 г. Русия изпомпва около 10 милиона барела суров петрол на ден и изнася почти три четвърти от тях – около 11% от общия износ на петрол в света, според статистическия преглед на BP за световната енергия, публикуван миналата година.

Износът включваше както суров петрол, така и рафинирани продукти, като бензина, изпомпван в автомобили, и дизеловите горива, използвани в камиони, влакове и лодки. Докато Китай беше най-големият купувач на ниво държава, повече от половината от руския износ на петрол и петрол отиваше за Европа.

През 2020 г. близо 23% от целия внос на петрол и петрол в ЕС идва от Русия, според Евростат. Германия, Холандия и Полша бяха най-големите вносители на руски петрол в Европа, но не бяха най-разчитащите.

Един от начините да се изчисли зависимостта на страната от руския петрол е да се разгледа нейният нетен внос и да се измери спрямо общото потребление на енергия. Правейки това с данните на Евростат, Барън установи, че в Литва, малка страна в Балтийските страни, нетният внос на петрол от Русия представлява почти 80% от общото потребление на енергия в страната през 2020 г. Други страни, които оглавиха списъка, включват Гърция, Словакия и Финландия.

Не целият внос на петрол от Литва е останал в страната. След закупуване на суров петрол от Русия, Литва ги преработва на сушата и след това изнася рафинираните продукти.

Важно е да се отбележи, че данните са от 2020 г. и много от тези страни вече предприемат стъпки за намаляване на зависимостта си от руската енергия след нахлуването в Украйна. Но пътят няма да е лесен и значителният напредък ще отнеме време. Това предупреди германският канцлер Олаф Шолц внезапно прекъсване ще хвърли цяла Европа в рецесия, със стотици хиляди работни места в риск.

Природен газ

Русия е произвела 639 милиарда кубически метра природен газ през 2020 г. и е изнасяла 37% от обема за чужди страни, което представлява повече от една четвърт от световния износ на природен газ, според доклада на BP.

Повече от 80% от този природен газ се транспортира по тръбопроводи като Северен поток I, а 20% чрез товарни кораби във втечнена форма, или така наречения LNG. Европа е голям купувач и на двете, като поема близо 85% от руския износ на тръбопроводи през 2020 г. и половината от продадения втечнен природен газ.

Комбинирано, близо 40% от вноса на природен газ в ЕС идва от Русия през 2020 г., според Евростат. Дори и самият ЕС да не наложи никакви санкции на руския природен газ, ситуацията е опасна предвид високото напрежение между вносителите и износителите.

Москва поиска от ЕС да плати за вноса на природен газ с рубли — в ход да подкрепи националната си валута — и заплашва да намали доставките, ако те не спазват изискванията. Европа ще се бори с безпрецедентен недостиг на енергия, ако това се случи.

С други изкопаеми горива – като петрол и въглища – които се придвижват с кораби, страните вносителки могат да сменят търговските си партньори с по-малко проблеми. Много по-трудно е да се направи същото с природния газ, тъй като тръбопроводната инфраструктура не може лесно да бъде преместена от едно място на друго.

Това означава, че европейските страни, които разчитат на газопроводи, ще бъдат засегнати по-силно, ако Русия затвори крановете. Например Германия и Италия – двама най-големи купувачи на руски природен газ в Европа – внасяха всичко по тръбопроводи. Холандия и Франция, от друга страна, получиха съответно 21% и 46% от своя руски внос като LNG през 2020 г.

Все пак, в сравнение с относителните размери на различните икономики, някои по-малки страни може да имат повече залог. Барън анализът показва, че вносът на природен газ от Русия представлява около 37% от общото потребление на енергия в Унгария през 2020 г. и 32% от молдовското – всички те се транспортират по тръбопроводи.

Какви са алтернативите?

Много страни от ЕС се опитват да намалят зависимостта си от руските изкопаеми горива – чрез кампании за пестене на енергия, разширяване на възобновяемите и ядрените мощности и търсене на алтернативни доставчици на енергия. Има известен напредък, но все още предстои огромно предизвикателство.

Освен Русия, най-големите износители на петрол в света включват САЩ, Саудитска Арабия, Канада и други Близкия изток от Организацията на страните износителки на петрол.

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви по-рано този месец, че САЩ ще го направят освободи повече от 180 милиона барела петрол от стратегическия си петролен резерв през следващите шест месеца. Американските производители са били не са склонни да пробиват повече, въпреки стремглаво растящите цени на петрола, позовавайки се на натиск от инвеститори и кредитори да останат дисциплинирани с разгръщането на капитала си. Но последните данни показват, че те може да променят мнението си. През първата седмица на април броят на платформите в САЩ – ключов индикатор за дейностите по нефтени сондажи –показа голям скок, сигнал, че може да настъпи увеличение на производството през втората половина на годината и 2023 г.

Междувременно ръководената от Саудитска Арабия ОПЕК го направи сигнализира, че няма да изпомпва повече за да запълни празнината. Като член на по-голямото партньорство, наречено ОПЕК+, Русия е ключов съюзник на блока за износ на петрол в защитата на техните енергийни приходи.

Що се отнася до природния газ, Норвегия, Холандия, Алжир и Азербайджан също доставят големи обеми за Европа, освен Русия. Страните от ЕС бяха заети с осигуряването на сделки и изграждането на нови тръбопроводи, за да пренасочат вноса си на природен газ.

• В момента се строи датският участък от газопровода за Балтийско море. Ще бъде свързва Полша с газовите находища в Норвегия и да позволи на Варшава да спре вноса на руски газ по-късно тази година.

• Италия си осигури сделка с Алжир, вторият му по големина доставчик, за повече внос на природен газ през Транссредиземноморския подводен тръбопровод.

• България строи тръбопровод, който ще се свърже с Трансадриатическия тръбопровод, която транспортира природен газ от Азербайджан през Гърция до Италия и Югоизточна Европа. Страната сключи сделка за получаване на повече газ от Азербайджан.

За да бъде по-пъргава и по-малко ограничена от тръбопроводите, Европа също трябва да внася повече LNG от други водещи доставчици като Австралия, Катар, САЩ, Малайзия и Нигерия.

Много държави вече го правеха още преди войната Русия-Украйна. През 2020 г. повече от 90% от вноса на природен газ в Португалия е LNG, а повече от половината идват от Нигерия, според Евростат. Полша, Белгия, Гърция и Италия получиха по над 10% от вноса си като LNG от Катар, докато Гърция, Литва, Португалия, Малта и Испания бяха големи купувачи на американски LNG.

Катар каза, че ще стане са солидарни с Европа и продължавайте да доставяте природен газ там, дори ако други клиенти са готови да плащат повече. Германия, Франция, Белгия и Италия всички са в преговори с малкото кралство в Персийския залив за закупуване на LNG на дългосрочна основа. САЩ също се ангажираха доставят допълнителни 15 милиарда кубически метра LNG в Европа до остатъка от 2022 г.

В Европа се изграждат или разширяват терминалите за транспортиране на втечнен природен газ, което би позволило на континента да бъде по-малко зависим от тръбопроводния газ от Русия.

• Германия, която внесе целия си природен газ по тръбопроводи през 2020 г., планира да го направи изграждане на два LNG терминала на северния бряг на страната.

• Полша е разширяване на своя LNG терминал в пристанищния град Свиноуйсьце на Балтийско море и подписване на нови договори с повече доставчици на втечнен природен газ. 

• Хърватия обмисля увеличаване на капацитета на своя LNG терминал на остров Крък, а Словения има проявени интереси за получаване на газ оттам.

Някои държави от ЕС вече постигат бърз напредък, давайки пример на своите съседи.

В началото на април Литва и Латвия обявиха, че имат напълно спря вноса на руски газ— първите европейски държави, направили това. Полша и Естония планират да направят същото преди края на годината. Все пак за Литва намирането на алтернативни източници на петрол може да бъде също толкова предизвикателство. През 2020 г. близо 70% от вноса на петрол в страната идва от Русия. Това каза президентът на Литва Гитанас Науседа оттогава броят е спаднал и страната беше подготвена за пълно прекъсване на руските енергийни ресурси.

За други може да се наложи отделянето да стане по-постепенно.

След нахлуването в Украйна Германия е намалява дела на Русия в общия внос на петрол на 25% от 35%, делът на природния газ на 40% от 55% и намален наполовина вносът на руски въглища, каза министърът на икономиката Робърт Хабек. Вносът на руски петрол и въглища трябва да падне до нула до края на годината, каза Хабек, а страната се стреми да прекрати вноса на руски газ до 2024 г.

Не всички европейски държави се присъединяват към санкциите. Унгария наскоро каза, че е така готови да плащат рубли за руски газ ако Москва го поиска. Австрия, която е военно неутрална и не е член на НАТО, също е била устойчиви на санкции срещу руската енергетика.

„Разумна замяна на Европа просто не съществува“, Путин наскоро каза в телевизионна реч, „На глобалния пазар просто няма резервни обеми, а доставките от други страни, преди всичко от САЩ, които могат да бъдат изпратени в Европа, ще струват на потребителите в пъти повече.

Пишете на Evie Liu на адрес [имейл защитен]