Дори Русия да превземе Украйна, нейната способност като окупатор е оценена зле [Инфографика]

Русия напредва по-бавно отколкото очакваха международните наблюдатели, след като страната нахлу в Украйна в края на февруари. Кампанията е изтеглена широко разпространено международно осъждане заради бруталността на руснаците и за предполагаемите атаки срещу цивилни цели като болници.

Дори ако Русия трябваше да успее срещу своя по-малък съсед, чиято армия беше окуражена от оборудване на европейските съюзници и САЩ, опитът на страната като окупатор постави под въпрос способността й да задържи Украйна в случай на възникнала ситуация на окупация .

В случай на руска победа, експертите очакват украинските военни да се превърнат в съпротивителна сила, която ще остави руските окупатори с бунт в ръцете си. Освен във войната между две военни, бунтовниците са обвързани с по-малко правила, са по-пъргави и по-склонни да приемат форми на партизанска битка, което ги прави по-трудни за определяне на традиционните въоръжени сили.

В тези специфични сценарии на операции за борба с бунтовниците руските и съветските сили в миналото показаха мрачни резултати, показва широко цитиран документ от Rand Corporation. Провалът на окупацията на Афганистан през 1992 г. дори е наречен „учебническо изследване за това как голяма сила може да не успее да спечели война срещу партизаните“ от експерта по борба с бунтовниците Антъни Джеймс Джоус. Руската употреба на груба сила – наричана още подход на железния юмрук – се посочва от Ранд като един от факторите, поради които силите на страната се провалят многократно. При неуспешния опит за потушаване на бунт в тогавашната отцепила се република Чечения през 1994 г., руските сили се сблъскаха не само с проблеми със стратегията, оборудването и морала, но и не спечелиха никаква подкрепа сред населението, камо ли да обърнат внимание на начините за които самите те биха могли да подобрят оплакванията на хората, за да се отвърнат от подкрепата на въстанието на първо място.

„Железният юмрук” рядко успява

Според проучването на Ранд, няколко минали операции за борба с бунтовниците, които разчитаха само на сила, всъщност биха могли да успеят. Тези, които се занимаваха и с невоенни средства, обикновено бяха много по-ефективни. Освен това, включването в тактики като сплашване, колективно наказание, корупция или грабеж се цитират като фактори, които биха направили противобунтовничеството потенциално по-малко успешно. Подкрепата от чужбина за бунтовниците, разбира се, е друг аспект, който може да направи борбата с бунтовниците по-сложна.

Американските военни, които се бориха заедно с правителствата на Южен Виетнам, Камбоджа и Лаос срещу комунистическото въстание в региона през 1960-те и 70-те години на миналия век, бяха още по-тежко изгорени по отношение на противобунтовниците. Дори и най-напредналите военни в света не можаха да се адаптират и да завладеят партизаните от Югоизточна Азия и станаха известни победени през 1975 г.

Британците имат по-добър опит в минали бунтове, някои от които са свързани с бивши колонии на Британската империя, но също така включват конфликта в Северна Ирландия. Въпреки че повечето британски кампании също се управляват от подходи с железен юмрук, поне в случаите на маоисткото въстание в Малайзия през 1948 г. и дейността на ИРА в Северна Ирландия между 1969 и 1999 г., бойните средства бяха комбинирани с невоенни тактики, което в крайна сметка доведе до по-добри резултати.

-

Начертано от Statista