Немските въглища, френските ядрени атоми хвърлят Европа по-дълбоко в енергийната криза

Поредица от зашеметяващи новини, свързани с енергетиката, продължават да излизат от Европа всеки ден, тъй като колективните решения на ЕС и различни национални правителства да се опитат преждевременно да ускорят „енергийния преход“ от изкопаеми горива към възобновяема енергия продължават да подхранват разширяваща се световна енергийна криза.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек обявена в неделя че неговото правителство планира да активира отново консервираните въглищни електроцентрали това лято в ход да запази намаляващите доставки на природен газ в страната. „За да се намали потреблението на газ, трябва да се използва по-малко газ за генериране на електроенергия“, каза Хабек, „вместо това ще трябва да се използват повече електроцентрали, работещи с въглища“.

Министър Хабек посочи неотдавнашното решение на Русия да намали потоците на природен газ в Европа по своята газопроводна система „Северен поток 1“ като причина за последната енергийна криза в Германия. Министърът на икономиката обясни, че целта ще е да се презаредят хранилищата на природен газ в страната за подготовка за предстоящата зима, като отбеляза, че „в противен случай през зимата ще бъде много тесно“. Нивата за съхранение на природен газ в Германия в момента са на исторически ниско ниво от 57%.

Междувременно във Франция, New York Times
NYT
съобщи в неделя че енергийната мрежа на нацията е изправена пред перспективата за прекъсване на електрозахранването това лято поради драматично намаляване на производствения капацитет от нейния ядрен флот. Ядрената енергия обикновено осигурява повече от 2/3 от електроенергията на Франция и също така позволява на страната да изнася електроенергия за други европейски държави чрез своя национален енергиен оператор Électricité de France или EDF.

EDF обвинява необичайното ниво на прекъсвания на преобладаващата гореща вълна и „мистериозната поява на корозия от стрес“ в някои от застаряващия си парк от ядрени централи, много от които остават в експлоатация след първоначалния си предвиден жизнен цикъл. Посочвайки факта, че EDF вече има дълг от 43 милиарда евро и че нивото на дълга е на път да се повиши поради сделката, която компанията наскоро сключи с руския ядрен енергиен оператор Росатом, френското правителство сега обмисля възможността да национализира EDF за избягвайте финансова катастрофа.

Правителството на Германия реши да разреши собствения си "проблем" с ядрена енергия през последните години, като избере да оттегли всички свои собствени електроцентрали, оставяйки страната без други възможности, освен да активира отново спящия природен газ и силно замърсяващите въглищни централи, когато нейният силно субсидиран вятър индустрията не успя да изпълни обещанията си от миналото лято. Слабостта там, разбира се, е, че Германия и повечето други западноевропейски държави трябва да внасят по-голямата част от нуждите си от газ и въглища поради по-нататъшните си решения да откажат да експлоатират собствените си минерални ресурси като средство за повишаване на нивото на енергийната си сигурност. Тези страни като цяло решиха да разчитат на най-близкия и най-евтин източник на тези изкопаеми горива, Русия, въпреки последователните предупреждения от няколко президентства на САЩ преди Байдън, че това е явен риск за сигурността.

В резултат на тези съзнателни решения в областта на енергийната политика Германия, Франция и останалата част от Европейския съюз се оказаха по същество безсилни да отговорят на инвазията на Владимир Путин в Украйна в края на февруари с каквито и да било ефективни санкции срещу руската енергийна индустрия. Тъй като по същество нямат реална енергийна сигурност, те също се оказаха уязвими от действията на Путин за геополитически лостове, както се вижда от непрекъснато нарастващите ограничения на Русия за износ на нефт, газ и въглища в Европа. Тъй като Индия, Китай и други вносителки не са участници в режима на санкции, Русия постепенно заменя европейските търговски партньори с нови партньори в Азия и други части на света от началото на войната.

В резултат на липсата на енергийна сигурност в Европа и нейния геополитически лост, Washington Post съобщи миналата седмица че приходите от петрол на Русия скочиха до нови рекордни нива през първите 100 дни след нейната инвазия в Украйна на 24 февруари. Според ново проучване на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), „Китай е най-големият вносител, купувайки изкопаеми горива на стойност над 13 милиарда долара през този период, следван от Германия с около 12.6 милиарда долара“.

Същата динамика се наблюдаваше през тези 100 дни, когато става дума за износа на природен газ от Русия. Франция е най-големият вносител по обем на втечнен природен газ от Русия, докато Германия внася най-големи количества произведен в Русия тръбопроводен газ.

Тези две страни сега ще намерят своите перспективи, свързани с доставките на природен газ, допълнително ограничени поради собствената вярност на администрацията на Байдън към нейните политики за енергийния преход към Зеления нов курс. Германия, Франция и други европейски страни вносителки на природен газ възлагат голяма част от надеждите си за изместване на евтините доставки на руски газ с по-скъпия внос на втечнен природен газ от Съединените щати.

Американската индустрия би се радвала да може да задоволи тази нужда и президентът Байдън обеща, че ще го направи по време на пресконференция в началото на март. Оттогава обаче стана кристално ясно, че регулаторните агенции на Байдън нямат намерение да променят курса и да започнат да одобряват експедитивно разрешителни, за да улеснят разширяването на критични тръбопроводи и инфраструктура за износ на втечнен природен газ, които биха били необходими за покриване на нуждите на Европа. Неприятната реалност е, че докато Джо Байдън остане на поста, е малко вероятно Америка да стане надеждният партньор, от който Европа се нуждае, за да се освободи от самоналоженото си подчинение на Русия за нейните доставки на природен газ.

Всички тези злощастни, но силно предсказуеми резултати са пряко проследими до вярността на Европа – а сега и на Америка – към набор от политически решения за енергиен преход. Докато това продължава да бъде доминиращата философия сред западните правителства, трябва да очакваме да продължим да виждаме постоянен поток от истории, точно като тези, цитирани по-горе, да изтичат от Европа и да продължават да правят глобалната енергийна криза по-катастрофална, отколкото вече е станала .