Зависимостта на Германия от руския газ съвпадна със спад на инвестициите във вятърна енергия

Някога Германия беше лидер сред нациите в развитието на вятърната енергия, но след 2015 г. тя ограничи инвестициите във вятърна енергия, тъй като разчиташе все повече на природен газ, внасян от Русия.

„Ако страната следваше същата траектория на растеж на годишните инсталации като останалата част от Европа, инсталираният капацитет на вятърна енергия щеше да бъде с 32 гигавата по-голям в края на 2021 г.“, според нов доклад, „Ветровете не са впрегнати”, от базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух.

„Тази допълнителна вятърна енергия щеше да генерира повече електричество от шестте оставащи атомни електроцентрали в Германия през 2021 г.“, се казва в доклада, и щеше да замени повече газ, отколкото Германия внесе чрез газопровода „Северен поток“ 1, преди това снабдяване да бъде прекъснато.

Ако беше продължила с ранния си темп на развитие на вятърната енергия, Германия можеше да спести 23 милиарда евро, които е похарчила за природен газ тази година, и да избегне 5% от свързаните с енергията емисии на парникови газове, според доклада. Този обем емисии е еквивалентен на всички емисии на Швейцария миналата година.

„Вместо това“, се казва в доклада, „Германия навлиза в първата военновременна зима в Европа от повече от 70 години на по-малко енергийна сигурност, отколкото имаше причина да бъде.“

Зависимостта на Германия от руския газ често се свързва с решението й да затвори ядрените си централи след ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. Но докладът на CREA твърди, че вятърната енергия би могла ефективно да замени този газ.

„Газът и вятърната енергия имат различни приложения в енергийната система, така че те далеч не са перфектни заместители“, признава докладът. „Въпреки това, в енергийния сектор, където се използва около една трета от целия газ в Европа, повишеното производство на вятърна енергия ще замени газта и въглищата в съотношение, което зависи от цените на горивата и множество други фактори – това е просто следствие от редът на заслугите, в който източниците на генериране с най-високи пределни разходи се използват последни. В екстремна ситуация на физически недостиг на газ, цените на газа се повишават толкова високо, че горивото, което се заменя, почти винаги става газ.

Докато войната в Украйна увеличи цената на природния газ, газът се радваше на по-благоприятна икономика от въглищата. През последните 20 години Германия използва повече газ, тъй като извади от употреба въглищни и ядрени централи.

Ако Германия вместо това инвестираше в повече вятърна енергия, „това можеше значително да намали зависимостта на Германия от вноса на изкопаеми горива, като по този начин намали способността на Путин да изнудва Бундесрепубликата чрез намаляване на доставките на газ“, се казва в доклада.

„Германия щеше да бъде по-малко засегната от въоръжаването на Русия в търговията с енергийни продукти и колебанията на цените на изкопаемите горива на световния пазар.“

ПОВЕЧЕ ОТ ФОРБИДали Европа премина към възобновяеми енергийни източници твърде бързо, твърде бавно или съвсем правилно?

Източник: https://www.forbes.com/sites/jeffmcmahon/2022/10/20/germanys-dependence-on-russian-gas-coincided-with-drop-in-wind-investment/