Ето какво се случва с акциите, когато Федералният резерв повиши лихвите със 100 базисни пункта

Акциите продължават да се борят за посока, след като по-горещият от очакваното доклад за инфлацията по-рано тази седмица доведе пазарите до най-лошия им еднодневен спад от юни 2020 г., като Dow падна с над 1,200 пункта. Докато инфлацията остава упорито висока, инвеститорите стават все по-загрижени, че Федералният резерв ще потопи икономиката в рецесия, тъй като продължава агресивно да повишава лихвените проценти.

Въпреки че повечето експерти от Уолстрийт все още прогнозират, че Федералният резерв ще повиши лихвените проценти със 75 базисни пункта на срещата си следващата седмица, очакванията за по-агресивно увеличение от 100 базисни пункта бавно нарастват.

Друг горещ доклад за инфлацията във вторник почти потвърди за пазарите, че Фед ще повиши лихвите със 75 базисни пункта или повече през следващата седмица. Индексът на потребителските цени се повиши с 8.3% през август в сравнение с предходната година, което е повече от очакваното от икономисти увеличение от 8.1%. Въпреки че този брой все още намалява от 8.5% през юли и 9.1% през юни, основната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, остава висока. Основната инфлация нарасна с 0.6% на месечна база през август, възлизайки на двойно повече от прогнозите на икономистите и двойно повече от увеличението от миналия месец от 0.3%.

Въпреки че пазарите все още масово очакват повишение на лихвения процент от 75 базисни пункта, рисковете сега са изкривени нагоре – като инвеститорите напълно премахват шансовете за по-малко увеличение на лихвения процент от 50 базисни пункта след доклада за инфлацията във вторник. Вместо това търговците сега оценяват 20% шанс Фед да повиши лихвените проценти с повече от очакваните 100 базисни пункта, според CME GroupCME
Данни.

Икономистите от Nomura Securities промениха прогнозата си за предстоящата среща на Фед, която приключва следващата сряда, и сега прогнозират, че централната банка ще повиши лихвените проценти със 100 базисни пункта, последвано от повишения с 50 базисни пункта на всяка от срещите през ноември и декември. „Докладът за CPI за август . . . предполага, че поредица от рискове от инфлация може да се материализира“, пише фирмата.

Ако централната банка повиши лихвените проценти със 100 базисни пункта следващата седмица, „тогава хората наистина ще се разтревожат, защото това би означавало, че Фед няма доверие в собствения си график и наистина може да доведе до затягане твърде драматично и да хвърли икономиката в рецесия“, прогнозира Сам Стовал, главен инвестиционен стратег на CFRA Research.

Последният път, когато централната банка повиши лихвите със 100 базисни пункта, беше преди повече от четири десетилетия, когато Пол Волкър беше председател на Фед. Федералният резерв повиши лихвите със 100 базисни пункта седем пъти между ноември 1978 г. и май 1981 г. (след като Волкър пое кормилото), според CFRA Research. Инфлацията възлиза на 9% през ноември 1978 г., преди да достигне връх от 14.6% през март 1980 г., докато основната инфлация е 8.5% - достигайки връх от 13.6% през юни 1980 г.

Пазарите се понижиха почти 60% от времето, като S&P 500 загуби средно 2.4% един месец след увеличение на лихвите от 100 базисни пункта, според данни на CFRA. Докато акциите все още се понижаваха три месеца след увеличение на лихвените проценти от тази величина (спад с 1.3% средно), пазарите в крайна сметка се изравниха до шестмесечната марка, като S&P се покачи средно с 0.1% до този момент.

Волкър беше отговорен за шест от седемте исторически повишения на лихвените проценти от 100 базисни пункта (първото беше при неговия предшественик Г. Уилям Милър). Със силен фокус върху намаляването на инфлацията с всички необходими средства, Волкър незабавно повиши лихвите със 100 базисни пункта четири пъти през 1980 г., скоро след като встъпи в длъжност. Интересното е, че S&P 500 всъщност спечели 25% през тази година, въпреки че големите повишения на лихвените проценти на Фед в крайна сметка ще наваксат икономиката, потапяйки я в рецесия от 1981-82 г.

Преди Волкър, през 1970-те години на миналия век, тогавашният председател на Федералния резерв Артър Бърнс реагира бавно на нарастващата инфлация, движейки се на зигзаг между повишаване и понижаване на лихвените проценти. „Проблемът е, че никога не е решавал инфлацията“, казва Стовал, добавяйки, „Фед не планира да прави същите грешки от 1970-те години на миналия век.“

Въпреки някои прилики с големия инфлационен период преди 40 години, икономиката изглежда по-силна този път благодарение на стабилния пазар на труда и стабилните потребителски разходи. Остава да се види дали Федералният резерв може да организира меко приземяване или дали неговото агресивно парично затягане в крайна сметка ще потопи икономиката в рецесия, подобна на тази от началото на 1980-те години по време на управлението на Волкър.

Последните икономически данни от четвъртък сутринта показаха, че картината остава много объркана - продажбите на дребно са под очакванията, седмичните молби за безработица намаляват и проучването на Фед на Филаделфия за производството се превръща в отрицателно. Икономиката все още е стабилна засега - особено благодарение на силния пазар на труда, който би трябвало да смекчи очакванията за по-голямо увеличение от 100 базисни пункта на лихвения процент следващата седмица, казват експерти.

„Темпът на повишаване на лихвените проценти през останалата част от 2022 г. и 2023 г. ще зависи от това колко бързо по-студената икономика ще се превърне в по-студен пазар на труда“, казва Бил Адамс, главен икономист в ComericaCMA
Банк, който прогнозира увеличение от 75 базисни пункта следващата седмица.

„Изводът е, че ако трябва да получим 100 базисни точки, това ще доведе до зацикляне на пазара и ще окаже силен натиск върху акциите“, казва Стовал. „Пазарите дадоха на Фед пропуск за повишаване със 75 базисни пункта – никой няма да каже, че това е твърде бързо.“