Как да се справим с най-лошата разпродажба на облигации от четиридесет години

Инфлацията продължава да расте и сега е в горната граница на записаната в историята на САЩ. По някои показатели той вече е достигнал рекордно високо ниво. Всичко се случи със светкавична скорост.

Светът флиртуваше с дефлацията през 2010 г., а пандемията Covid-19, която сложи край на десетилетието, влоши риска. Това изплаши централните банки навсякъде, защото те нямат добри инструменти за борба с дефлацията, която, след като се утвърди, може да унищожи икономическия растеж. Така че те предприеха дългосрочни, на пръв поглед безплодни усилия да повишат инфлацията с ниски лихвени проценти и ликвидни инжекции, за да предпазят цените от низходяща спирала.

Внимавай какво си пожелаваш. Поради различни причини, в никакъв случай не всички от централните банки, беше достигната повратна точка. Инфлацията не само се завърна, но направи експлозивен навлизане в края на 2021 г. Превръщането на паричната политика от повече от десетилетие на борба с дефлацията към борба с противоположния враг за няколко месеца не е лесно, независимо от това какви критици на Фед биха могли казвам.

И така, ето ни, с инфлацията, която расте и Фед повишава лихвените проценти, за да я предпази от излизане извън контрол. Това намалява цената на облигациите и a скорошно хартия от Федералния резерв на Ню Йорк описва настоящата разпродажба на облигации като най-бързата, най-дългата и най-дълбоката от 40 години.

Част от причината, поради която спадът на облигациите беше толкова брутален, е свързан с начина, по който облигациите реагират на промените в лихвените проценти. Ниските лихвени проценти през последните няколко години породиха облигации с ниски купони, които са по-чувствителни към повишаване на лихвените проценти от облигациите с висок купон. Също така, цената на една облигация пада по-малко в процентно изражение, когато нейният лихвен процент премине от 6% на 8% (както през 1993 г. например), отколкото когато премине от 1% на 3% (както сега). Когато ставките са ниски, същото увеличение на добива причинява по-голямо намаление на цената.

Защо всичко това има значение за инвеститорите? Защото в продължение на много десетилетия им е казано да диверсифицират своите портфейли, като променят пропорциите на облигациите и акциите, които държат, но през последната година или повече това не направи нищо за подобряване на представянето на портфейлите им. Има причини да се смята, че това не е просто временно отклонение, а вместо това ново състояние на нещата, което инвеститорите трябва да проучат.

Смесването на акции и облигации за създаване на солидно портфолио не е присъщо погрешно, освен когато „облигации“ се объркат с „облигационни фондове“. Последното може да се докаже като страхотна инвестиция, когато се погледне 40-годишната пазарна история, но проблемът е, че тези четири десетилетия водят до постоянно намаляващи лихвени проценти, спадащи от пика през 1982 г. В тази среда облигациите се справят добре, тъй като цените им нарастват, когато лихвените проценти падат. Както обсъдихме в a Предишна публикация, облигационните фондове се възползват особено добре от това поради начина, по който са изградени.

Сладкото място за диверсификация, което се предполага, че портфейлът 60/40 осигурява, черпи силно от това четири десетилетно рали на лихвените проценти. Дори днес плановете 401(k) са опростени за инвеститори (някои биха казали, че са оглупели) с „фондове с целева дата“ – портфейли, които увеличават дела на облигациите, когато собственикът на сметката се приближава към пенсиониране, при предпоставката, че облигациите могат запазват капитала по-добре от акциите.

Но всичко си има своя край, в крайна сметка. Федералният резерв повишава лихвите, за да охлади икономиката, и това, че лихвите все още са далеч под инфлацията, предполага, че Федералният резерв има да извърви дълъг път. Пазарът очаква, че фондовете на Фед, които в момента са 1.75%, може да достигнат 3.75% през първото тримесечие на следващата година.

Всичко това сериозно притъпи ползите от диверсификацията на облигационните фондове. През последните 12 месеца общата възвръщаемост на S&P 500 (тоест, включително дивиденти) беше -11%, което е същото като общата възвръщаемост на агрегатните индекси на облигации, като например Barclays US Aggregate. Поне засега облигационните фондове не помагат.

Облигациите все още могат да предложат ползи за диверсификация на инвеститорите, само не под формата на индекс. Облигационните взаимни фондове и ETF, по конструкция, могат да бъдат под вода за неопределено време, за разлика от индивидуалните облигации, които винаги изплащат главницата (освен ако не продължат).

Статията на Фед в Ню Йорк завършва, като казва, че спадът на облигациите е толкова дълбок и перспективите са толкова неблагоприятни, че може да отнеме още седем години, за да приключи разпродажбата на облигации – тоест притежателите на облигационен индекс да възстановят загубите. Въпреки че това ми се струва твърде дълго, документът е написан съвместно от ръководителя на отдела за проучвания на капиталовите пазари във Федералния резерв на Ню Йорк и директор на отдела за парични и капиталови пазари в МВФ. Заслужава сериозно разглеждане.

Често чувано оплакване е, че няма къде да се скриете на днешния пазар, като акциите и облигациите са в низходящ тренд, а паричните средства губят позиции заради инфлацията. Един от начините за инвеститорите да получат положителна възвръщаемост е да купуват отделни облигации и (това е от решаващо значение) да ги държат до падежа. Облигациите, оценени с инвестиционен рейтинг от поне една агенция и падежиращи през 2023 г., в момента имат доходност до 5% и те се увеличават. Това е не само по-добре от пари в брой, но и много по-добре от това, което облигационните фондове ще направят, ако лихвените проценти продължат да се покачват.