Водородът рискува да бъде голямата пропусната възможност за енергийния преход

От Белия дом до заседателните зали в Европа, водородът все повече се разглежда като основен елемент от енергийния преход. Само през юни: президентът Джо Байдън се позова на законодателството от военно време, за да насочи парите към производството на електролизери. Лидерите на Египет и Саудитска Арабия се съгласиха да инвестират милиарди във водородна инфраструктура. RWE и ArcelorMittal подписаха меморандум за разбирателство за разработване, изграждане и експлоатация на възобновяема енергия с цел декарбонизиране на производството на стомана. Volvo представи новия си камион с водородни горивни клетки с пробег от 1000 километра. Да спомена няколко.

Водородът е жизненоважен за декарбонизиращите индустрии, които не могат лесно да бъдат електрифицирани, като корабоплаването в дълбоки води, авиацията и промишлените процеси с висока температура. И все пак скорошната ни прогноза Водородното бъдеще до 2050 г установява, че усвояването на водород ще бъде твърде бавно. За да се постигнат целите на Парижкото споразумение, до 2050 г. водородът трябва да покрие приблизително 15% от търсенето на енергия, но нашите констатации показват, че ще достигне само 0.5% до 2030 г. и 5% до средата на века.

Водородното бъдеще до 2050 г разглежда водородната индустрия в детайли, но тук ще подчертая някои от ключовите констатации.

Трилиони долари инвестиции

Дори ако се прогнозира, че производството на водород не отговаря на необходимото, съществуват огромни възможности за инвестиции. Глобалните разходи за производство на водород за енергийни цели от сега до 2050 г. ще бъдат 6.8 трилиона долара, като допълнителните 180 милиарда долара са изразходвани за водородни тръбопроводи и 530 милиарда долара за изграждане и експлоатация на терминали за амоняк.

Зелен водород да доминира

Зеленият водород на базата на електричество – произведен чрез разделяне на водорода от водата с помощта на електролизатори – ще бъде доминиращата форма на производство до средата на века, представлявайки 72% от продукцията. Синият водород и продуктите от син водород като амоняк – произведен от природен газ с уловени емисии – също имат важна роля, но конкурентоспособността му постепенно ще намалява с увеличаването на капацитета за възобновяема енергия и спадането на цените.

Тръбопроводи от съществено значение за разпределението на водорода

Водородът ще се транспортира по тръбопроводи на средни разстояния в рамките на и между страните, но почти никога между континентите. Амонякът – производно на водорода – е по-безопасен и по-удобен за транспортиране и е по-подходящ за морска търговия на дълги разстояния. Ето защо ние прогнозираме, че 59% от свързания с енергията амоняк ще се търгува между регионите до 2050 г.

Предстои пренастройване на газопроводите

Съображенията за разходите ще доведат до пренасочване на повече от 50% от водородните тръбопроводи в световен мащаб от тръбопроводи за природен газ, като в някои региони ще нарасне до 80%, тъй като се очаква разходите за повторно предназначение на тръбопроводите да бъдат само 10-35% от разходите за ново строителство .

За самолети и кораби, но не и за пътнически превозни средства

Водородните деривати като амоняк, метанол и е-керосин ще играят ключова роля в декарбонизирането на тежките транспортни сектори (авиация, морски транспорт и части от камиони), но ще бъдат усвоени само в края на 2030-те. Не предвиждаме поглъщане на водород в пътнически превозни средства, а само ограничено усвояване при производството на електроенергия. Водородът за отопление на сгради, обикновено смесен с природен газ, има ранно усвояване в някои региони, но няма да се разпространи в световен мащаб.