Не се страхувам, че републиканците ще намалят социалното осигуряване. Страхувам се, че няма да го направят.

Последният аргумент на демократите в Конгреса преди междинните избори беше преди всичко, че републиканците ще съкратят или дори „край" Социална сигурност. В действителност повечето републиканци не са мислили за реформата на социалното осигуряване след неуспешните усилия за реформа на президента Буш през 2005 г. и републиканската партия де факто лидерът – бившият президент Доналд Тръмп – се противопоставя на всякакви съкращения на обезщетения. След лошото представяне на републиканците на изборите, сенатор Джош Хоули, в a Washington Post оп-ЕД подкрепяйки популисткия консерватизъм, настоя Републиканската партия да се откаже от всякакво „бъркане“ със социалното осигуряване. Ерата на малкото правителство, изглежда, приключи.

Но това не трябва да бъде източник на облекчение за американците: има основателни причини да обмислим постепенно намаляване на бъдещите социални осигуровки и значителни разходи, ако не го направим. Истинската опасност не е, че републиканците ще намалят социалното осигуряване, а че те дори няма да обмислят да го направят.

Поради по-дългата продължителност на живота, по-ниската раждаемост и, най-важното, бездействието на Конгреса през последните четири десетилетия, доверителният фонд за социално осигуряване ще пресъхне през 2035 г. Без увеличаване на приходите, бенефициентите са изправени пред повсеместни съкращения от 20% или Повече ▼. Но изплащането на пълните обезщетения ще изисква допълнителни 350 милиарда долара годишно, в допълнение към данъците върху заплатите, които работниците в САЩ вече плащат. Няма лесно решение.

Но това не е тайна. През 1998 г. президентът Бил Клинтън каза, че предходната реформа на социалното осигуряване би била „несправедливо натоварване на техните деца и следователно несправедливо натоварване на способността на децата им да отглеждат внуците си. Това би било безсмислено..." През същата година федерално назначеният Консултативен съвет за социално осигуряване издаде доклад, озаглавен „Социално осигуряване: защо трябва да се предприемат действия скоро“. През 2005 г. президентът Джордж У. Буш направи реформата на социалното осигуряване своя основна инициатива за втори мандат.

Но всичко беше за нищо. Реформи не са приети. И от началото на века недостигът на дългосрочно финансиране на социалното осигуряване нарасна от под $3 трилиона до над $20 трилиона. Годишните разходи за обезщетения на социалното осигуряване се повишиха от около четири процента от брутния вътрешен продукт през 2000 г. до пет процента от БВП днес, 25% увеличение в това, което вече беше най-голямата федерална разходна програма. До края на 2030 г. разходите за социално осигуряване ще достигнат шест процента от БВП.

Голяма част от това увеличение на разходите се дължи просто на наводнения от пенсионирания от Baby Boom. Но далеч не всичко. От 2000 г. насам средното обезщетение за нов пенсионер се е увеличило с 36% над инфлацията, достигайки 1,754 долара на месец през 2021 г. Двойка с двама доходи, които се пенсионират днес и всеки от които получава това средно обезщетение, ще живее при 2.6 пъти федералния праг на бедност преди преброяването дори пени от собствените си пенсионни спестявания. Малко от това има много общо с предпазването на възрастните хора от бедността.

Ако средното обезщетение през 2000 г. се беше увеличило само с инфлацията, социалното осигуряване щеше да остане платежоспособно завинаги дори с нарастващия брой пенсионери. И средните доходи на пенсионерите още ще бъде на рекордно високи нива, защото пенсионните спестявания и работата след пенсиониране са се увеличили толкова много. Трудно е да се заключи, че не могат да бъдат направени значителни спестявания, без да се застрашат основните защити на социалното осигуряване.

Може би аргументите ми са правилни, може би не. Но тези аргументи дори да не бъдат изтъкнати би било лошо за американците, които виждат много задачи пред федералното правителство, различни от вземането на пари от по-младите американци с по-ниски доходи и даването им на по-възрастните американци с по-високи доходи. Да се ​​откаже от идеята за каквито и да било намаления на бъдещи социалноосигурителни обезщетения – обезщетения, които в много случаи дори не са заслужени – е погрешно в епоха, в която американците със средни и високи доходи са натрупали рекордни пенсионни спестявания сами.