Инфлацията ще доведе неумолимо до рецесия

Рецесията е на картите, а не заради неотдавнашния доклад за спад на реалния БВП през първото тримесечие. Това беше по-скоро продукт на статистически данни, отколкото на нещо фундаментално. Истинска рецесия обаче се очертава след няколко месеца поради огромния инфлационен натиск, пред който е изправена тази икономика. Само в изключително малко вероятния случай, че ценовият натиск се повиши мистериозно от само себе си, нацията може да избегне тази нежелана перспектива. И тъй като корените на инфлацията са дълбоки в основите на икономиката, такъв късмет далеч не е вероятен.

Рецесията ще има една от двете причини. Ако Федералният резерв (ФЕД) реши да упражни достатъчно парично ограничение — да ограничи кредитните потоци и да повиши значително и бързо лихвените проценти — това вероятно ще шокира пазарите и ще ускори рецесионните условия, може би кратки и леки, но все пак рецесия. Фед може, разбира се, да избегне предприемането на агресивни действия. Това може да забави рецесионния натиск, но в крайна сметка самата неконтролирана инфлация ще доведе до достатъчно икономически изкривявания, за да доведе до рецесия, вероятно по-тежка и по-продължителна от тази, предизвикана от антиинфлационни политики. По един или друг начин настъпва рецесия.

Тази грозна перспектива е изправена пред страната, защото, противно на твърденията на Вашингтон, днешната инфлация не е нито „преходно” отражение на напрежението след пандемията, нито непосредствен резултат от боевете в Украйна. Въпреки че тези развития със сигурност са допринесли за инфлационния натиск, днешният ценови натиск има по-фундаментална и устойчива причина. Те отразяват не по-малко от десетилетие, през което Вашингтон – както при демократите, така и при републиканците – имаше огромни бюджетни дефицити, които Фед е финансирал чрез създаване на поток от нови пари, като Фед купува около 5 трилиона долара държавен дълг през цялото време, около 3 трилиона долара само за последните няколко години. Този съвременен еквивалент на финансиране на правителството чрез отпечатване на хартиени пари е класическо предписание за инфлация.

Фед започна да коригира това поведение. Тя увеличи лихвените проценти и наскоро обърна програмата си за количествено облекчаване. Вместо да използва новосъздадени пари за закупуване на облигации директно на финансовите пазари, той ще изтегли ликвидност чрез продажба на част от ценните книжа, които е натрупал през предишни години. Тя ще трябва да направи повече, за да се справи с инфлацията, да продава повече ценни книжа и да повишава лихвените проценти много по-бързо и по-далеч. Имайте предвид, че краткосрочните лихвени проценти, дори след последния ход на Фед, все още са 1.0 процента. При днешната инфлация от 8.3 процента кредитополучателят ще изплати на кредитора в долари, които струват много по-малко в реално изражение. Тъй като този кредитополучател плаща само 1.0% за използването на парите, остава огромен стимул за заемане и харчене. За да го изтрие и да притъпи инфлацията, Фед ще трябва да повиши лихвените проценти над текущите темпове на инфлация. Пристигането там достатъчно бързо, за да има ефект, неизбежно ще шокира пазарите и икономиката, почти сигурно достатъчно, за да доведе до спиране на икономическата активност и вероятно кратък спад.

Но дори ако страхът от такава икономическа болка накара Фед да се отпусне, рецесията ще дойде. В крайна сметка самата неконтролирана инфлация ще направи бизнес планирането толкова изпълнено с несигурност, че предприятията ще се откажат от инвестиционни проекти, които иначе биха увеличили производствения потенциал на икономиката и ще насърчат растежа на работните места. Освен това, както вече е очевидно, работниците, дори и да могат да осигурят повишение на заплатите, все още ще се борят да се справят с бързо нарастващите разходи за живот и съответно ще намалят разходите си. Чрез ерозията на стойността на активите, деноминирани в долари, като акции и облигации, инфлацията също ще предизвика отстъпление на финансовите пазари и по този начин допълнително ще обезкуражи инвестициите в реални производствени мощности. В същото време инфлацията ще пренасочи наличните инвестиционни средства към хеджиране на инфлацията, като например покупки на изкуство и земя, вместо по-продуктивни дейности. Всички тези изкривявания ще доведат до рецесия, дори ако Фед не предприеме действия, може би по-сериозна и дълготрайна.

Рецесията, която сега е на картата, може да е била избегната. Ако Вашингтон действаше вместо да отхвърли инфлацията, когато тя се появи за първи път преди година, сега властите нямаше да трябва да се променят толкова радикално, колкото правят, за да имат достатъчно антиинфлационно въздействие. Вместо това в продължение на месеци председателят на Фед Джей Пауъл настояваше, че инфлацията е „преходна“, както и министърът на финансите Джанет Йелън. Дори президентът Байдън още миналото лято направи подобни твърдения. Сега Белият дом обвинява Владимир Путин. Бързите действия не биха могли да избегнат целия инфлационен натиск, но биха могли да облекчат интензивността на проблемите, пред които са изправени САЩ. Тази възможност, разбира се, сега изчезна.