Международният съд продължава делото срещу Мианмар

На 22 юли 2022 г. Международният съд (МС), главният съдебен орган на ООН, произнесе своето преценка по предварителните възражения, повдигнати от Република Съюз Мианмар по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Конвенция за геноцида), като установи, че има юрисдикция и че посочената молба е допустима.

На 11 ноември 2019 г. Гамбия започна производство срещу Мианмар в ICJ, твърдейки, че правителството на Мианмар е замесено в жестокости срещу мюсюлманите рохингия, включително „убийства, причиняване на сериозни телесни и психически наранявания, нанасяне на условия, които са изчислени да доведат до физическо унищожение, налагане на мерки за предотвратяване на раждаемостта и насилствените прехвърляния са геноцидни по характер, тъй като имат за цел да унищожат групата рохингия изцяло или частично“ в нарушение на Конвенцията за геноцида. Освен това в заявлението се посочва, че „от около октомври 2016 г. военните на Мианмар („Tatmadaw“) и други сили за сигурност на Мианмар са започнали широко разпространени и систематични „операции по разчистване“ – терминът, който самият Мианмар използва – срещу групата рохингия. Геноцидните актове, извършени по време на тези операции, имаха за цел да унищожат рохингите като група, изцяло или частично, чрез използването на масови убийства, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, както и систематичното унищожаване чрез огън на техните села, често с жители, заключени в горящи къщи. От август 2017 г. нататък подобни геноцидни действия продължиха с възобновяването на „операциите по разчистване“ от Мианмар в по-мащабен и по-широк географски мащаб.“ Гамбия също поиска прилагането на няколко временни мерки, които да влязат в сила по спешност, включително мерки в правомощията на правителството на Бирма за „предотвратяване на всички действия, които представляват или допринасят за престъплението геноцид“ и „да не унищожават или правят недостъпни всякакви доказателства, свързани със събитията.”

На 23 януари 2020 г. МС поръчан Мианмар въвежда редица временни мерки, включително „да предприеме всички мерки в рамките на правомощията си, за да предотврати извършването на всички действия в обхвата на член II от [Конвенцията за геноцида]“, „да гарантира, че [военните], както и всички нередовни въоръжени звена, които могат да бъдат ръководени или подкрепяни от него, и всякакви организации и лица, които могат да бъдат обект на негов контрол, ръководство или влияние, не извършват никакви [забранени] действия […] или на заговор за извършване на геноцид, на пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид, на опит за извършване на геноцид или на съучастие в геноцид“, „вземете ефективни мерки за предотвратяване на унищожаването и гарантиране на запазването на доказателства, свързани с твърдения за действия в обхвата на член II от [Конвенцията за геноцида]“, между други.

В отговор на заявлението на Гамбия, правителството на Мианмар повдигна четири предварителни възражения срещу юрисдикцията на Международния съд и допустимостта на заявлението, включително, че МС няма юрисдикция, че заявлението е недопустимо, тъй като „истинският жалбоподател“ е организацията на ислямското сътрудничество, Гамбия нямаше легитимация да заведе делото, наред с други.

В решението си от 22 юли 2022 г. Международният съд отхвърли и четирите възражения и установи, че има юрисдикция и че посоченото заявление е допустимо. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване и задължително за страните.

Коментирайки присъдата, Уай Уай Ну, защитник на рохингите, заяви: „Имам облекчение, че делото за геноцид на рохингите ще продължи [без] допълнително забавяне. Толкова дълго чакахме този момент. Сега светът трябва да ускори усилията си за осигуряване на справедливост и отговорност за рохингите. Забавеното правосъдие е отказано правосъдие.

Стивън Шнек, комисар към Комисията на САЩ за международна религиозна свобода (USCIRF) приветствано решението, призоваващо правителството на САЩ да „подкрепи многостранни механизми за отчетност като този случай“.

С течение на годините, Канада и Холандия официално подкрепиха Гамбия със съвместното намерение да се намеси в тези процедури. Други държави, включително Съединените щати и Обединеното кралство, наблюдават без допълнително участие. Въпреки това на 21 март 2022 г. държавният секретар Антъни Дж. Блинкен официално призна зверствата срещу рохингите за геноцид и престъпления срещу човечеството. Както потвърди министър Блинкен, това решение е взето въз основа на фактическа оценка и правен анализ, изготвен от Държавния департамент.

В хода на делото е изключително важно да се помни, че военните, обвинени в геноцид, сега са на власт в Мианмар, след като поеха властта на 1 февруари 2021 г. Рохингите продължават да се сблъскват с екзистенциални заплахи в Мианмар, но също и с тежка ситуация в Бангладеш, където над един милион рохинги намериха убежище. Всички страни по Конвенцията за геноцида трябва да действат в съответствие със задълженията си за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, за да осигурят цялостни отговори на жестокостите срещу рохингите в Мианмар.