Езикова идиосинкразия ли е неотдавнашното изказване на Beyoncé Ableist или нещо по-зловещо?

През последните няколко дни социалните медии бяха запали от използването на думата „спаз“ от Бионсе в песента „Heated“ – заглавие, написано съвместно с канадския рапър Дрейк и представляващо част от последния албум на многократно награждавания изпълнител Ренесанс който получи одобрението на критиците на 29 юли.

Песента беше издадена с текста "Spazzin' on that ass, spazz on that ass."

Шокиращо, това е второто заглавие само за няколко седмици, което се сблъсква с критики за употребата на думата, която е жаргонно извлечена от думата спастичен или спастичност, която произхожда от медицинската терминология, за да опише състояния, при които мускулите на тялото не могат да бъдат контролирани, което води до некоординирани движения.

През десетилетията свързаните с тях термини са навлезли в популярната култура като пейоратив, за да опишат някой, който няма физическа компетентност и са особено болезнени за тези, които живеят с церебрална парализа – неврологично състояние, при което спастичността е видна черта.

Още през юни, женската попзвезда Лицо пожар за използването на текста: „Дръж чантата ми, ку**е, дръж чантата ми/ Виждаш ли това лайно? I'm a spaz” в парчето “Grrrls” от нейния албум Специален.

След възмущение от общността на хората с увреждания, подкрепени от благотворителни организации и групи за застъпничество и водени от базираната в Сидни активистка за правата на хората с увреждания Хана Дивини, която има церебрална парализа, Лицо премахна думата от песента.

Beyoncé направи същото за всички цифрови версии на Heated, като текстът е променен на „Blastin' on that ass, blast on that ass.“

Обявяване на промяната, Екипът на Бионсе каза просто, „Думата, която не е използвана умишлено по вреден начин, ще бъде заменена.“

Директното извинение обаче се набиваше в очи с липсата му.

Плесница в лицето

Diviney също оглави кампанията в социалните медии, призоваваща Бионсе, заявява в Twitter:

"Така @Бионсе използва думата "спаз" в новата си песен Heated. Чувствам се като шамар в лицето за мен, общността с увреждания и напредъка, който се опитахме да постигнем с Lizzo. Предполагам, че просто ще продължа да казвам на цялата индустрия да се „прави по-добре“, докато обидите на способните изчезнат от музиката.“

За съжаление, Diviney по-късно беше подложена на реакция в социалните медии от интернет тролове, които тя разказа по-рано тази седмица по време на изява в Q+A – панелно дискусионно шоу в австралийската ABC Network.

Diviney разкри, че са й били изпратени „снимки или GIF файлове на хора в инвалидни колички, които са били блъскани и избутвани от скалите“.

Тя също така каза за състоянието, което може да накара страдащите да не могат да вдигнат краката си от земята, да бъдат приковани към инвалидна количка или да изпитват спазми и контракции, толкова интензивни, че се усеща, че мускулът се откъсва от костта:

„Ако хората бяха живели със спастичност, не мисля, че биха го използвали като обида, защото боли.“

Културно разделение

И така, като се има предвид неговата неприятна природа, асоциация със сериозни неврологични заболявания и наранявания на гръбначния мозък в комбинация с близостта до епизода на Lizzo – какво възможно извинение може да има Бионсе за използването на толкова натоварен термин – освен артистичния лиценз, предоставен на самите поп мегазвезди и други.

Елемент от аргумента на защитата може да се крие в географските вариации в начина, по който думата „спаз“ се е развила и навлязла в общия език.

В Съединените щати, през 1960-те години на миналия век, съществителното еволюира в популярната култура като актуализация на това, което също се нарича "swat" или "quare" в училище.

Някой, който е „учтив към учителите, планира кариера... и вярва в официалните ценности“, както е обяснено от Бенджамин Зимър в есе върху етимологията на термина.

В глаголната си форма, в контекста, използван в песента на Beyoncé, той обозначава „откачане“ или „полудяване“, но може също да се отнася до загуба на физически контрол или просто да се държиш странно или неспокойно, т.е. да „спазиш“.

От другата страна на Атлантическия океан, във Великобритания, терминът пое съвсем различна траектория, след като беше включен в популярното детско телевизионно шоу на BBC Синият Петър обратно в 1981.

Епизодът беше предназначен да бъде замислен размисъл за Джоуи Дийкън, човек с церебрална парализа, който можеше да общува само чрез жестове и сумтене.

За съжаление, прожекцията се оказа манна небесна за инфантилния хумор и думи като „спаз“ и „спазмо“ се наложиха по училищните площадки в цялата страна сред британските младежи – с много по-пряка връзка с физическа, интелектуална и социална некомпетентност – ставайки неизбежно пропити с измерение на жестокост и тормоз в училищен двор.

Тази географска вариация може донякъде да обясни защо Коментар на Тайгър Уудс за представянето му на Мастърс през 2006 г., дадено в интервю за CBS, предизвика широко осъждане в Обединеното кралство.

Уудс беше заявил: „Толкова контролирах играта от тийнейджър до грийн, най-доброто, което съм играл от години… Но веднага щом се качих на грийн, бях спазъм.“

Коментарите на голф легендата не получиха почти същия прием в САЩ – където до голяма степен се изплъзнаха от радара.

Подобна вариация в културните нагласи към езика на хората с увреждания може да се види в използването на думата „изостанал“, за да се опишат лица с обучителни затруднения.

Това беше неодобрено в продължение на десетилетия в Обединеното кралство, но въпреки това се поддържа в някои части на Съединените щати най-добрите усилия на местните организации като Спешъл Олимпикс, която се бори за прекратяване на използването му.

Могат ли езиковите и културните вариации да простят грубия пропуск на Бионсе? Отговорът трябва да бъде категоричен „Не“.

Въпросът не е толкова дали клеветата на способен човек е била предназначена с надеждата, че може да остане незабелязана.

Много е малко вероятно или поне напълно спекулативно да се смята, че Бионсе и нейният артистичен антураж седят и се смеят на хората с увреждания и създават музика, предназначена да ги унижи.

Близостта до епизода с Лицо обаче е силно обезпокоителна и носи само две обяснения за случилото се тук – нито едно от които няма да предложи никаква утеха на хората с увреждания.

Или основната движеща сила беше публичността – с болката, почувствана от определени части от общността на хората с увреждания, разглеждани като приемлива съпътстваща щета, или те просто не забелязаха, защото просто не им пукаше достатъчно.

Избирайте, но откъдето и да погледнете е неукрепващо.