Релевантна ли е все още Индустрия 4.0?

Industry 4.0 е термин на германското правителство, въведен през 2011 г., предназначен да предизвика ентусиазъм за следващата вълна от технологии. Това включва необходимостта от подготовка на индустриалния сектор за интернет на нещата или IoT. Наречете ме стар, но 2011 г. е отдавна. Според мен няма нищо в индустрията, което си струва да се опитваме да се прилага в продължение на години, само за да се осъзнае, че работата току-що е започнала, освен може би залагането на големи енергийни преходи към регенеративни индустриални екосистеми или производството на нов енергиен източник като синтез. Кой вярва, че индустрия 4.0 все още е актуална?

- Industry 4.0 подходът, както го наричат ​​германците, е добре документирана инициатива, публично финансирана с 200 милиона евро от федералното правителство. В цяла Германия фирмите са се възползвали от дългосрочна стратегия, целяща дигитализирането, изследването, мрежата и „бързото“ развитие на индустриалната инфраструктура в тази страна и в целия ЕС. Първоначалната цел беше да се прехвърлят научни резултати в развитието на технологиите. Десетилетия по-късно, защо мисията не е завършена?

Въпреки шума, Industry 4.0 е технократичен проект, използващ умна нумерология и етикетиране на бивши индустриални революции 1.0, 2.0 и 3.0. Допълнението 4.0 обещава нирвана, но какво означава това? Предполага се, че това означава дълбока интеграция на компютърни системи – ако приемем, че към момента, в който се позовава, изцяло цифровото производство е „завършено“. В Съединените щати този термин никога не се е наложил. Вместо това политиците говорят за „интелигентно производство“ и завиждат на германския подход. Smart никога не е добър термин за нищо. Извикването го прави някак тъпо по дефиниция.

Производството в Щатите доста очевидно изостава от германците в широкото приемане на нови технологии, широко признато наблюдение, направено в общността. Scientific American публикува парче от 2012 г. от Стефан Тейл, озаглавено, „САЩ могат да се учат от високотехнологичното производство на Германия“. Дан Брезниц продължи разговора през 2014 г HBR статия на „Защо Германия доминира САЩ в иновациите“, а до 2015 г. организацията с нестопанска цел Brookings Institute публикува доклада „Уроци от Германия.” Основният виновник може да бъде как малките и средни предприятия (МСП) правят иновации. Германските МСП са от световна класа, МСП в САЩ не са, предполага американският политически автор Стивън Хил в Атлантически 2013 парче, „Президентът Обама иска Америка да бъде като Германия – какво всъщност означава това?“. Това истина ли е?

Германия може да е схванала индустрия 4.0 правилно, но какво ще стане, ако самата индустрия 4.0 е грешна? Проблемът е: работниците са извън фокус в индустрия 4.0. Това е по-трудно да се види с европейски обектив, защото системите за поддръжка на работниците са толкова добри в компенсирането. Привидно се връщаме към експлоатацията на труда, само с по-ефективни средства за производство.

Между другото, индустрията „четири точки-0“ не е само за роботика. Роботиката е сравнително незначителна характеристика на съвременната фабрична работа. Поне според MIT „Работата на бъдещето“ проучване, проведено от 2018-2021 г. Масачузетският технологичен институт съобщава, че по-голямата част от притесненията — и малко вълнение — се съсредоточават около много по-обикновени индустриални системи за контрол. В исторически план те са били почти невъзможни за научаване, имат ужасни потребителски интерфейси и машините отказват да говорят помежду си, така че имате нужда от толкова много от тях, колкото и машини. Ако заводът е какофония от съпрузи, които се опитват да изтъкнат точките си, тази машина е арбитърът, който дори не си е направил труда да се появи. Проучването на MIT предлага инвестиране в умения и обучение. Може би е така, но не може ли и това да бъде разточително?

Имайте предвид, че по-голямата част от производствения сектор се състои от компании от МСП, всяка с ежедневни грижи, които далеч засенчват корпоративните императиви за инвестиране в технологии и преквалифициране на своите работници. В тази ситуация има проблеми и политиците, макар и добронамерени, биха ни накарали да повярваме, че имаме огромно предизвикателство за преквалификация.

Струва си да се запитаме дали технологията, използвана за повишаване на квалификацията, или по-важното технологията, за която имаме умения, е от полза за работната сила. В крайна сметка защо обучението би било толкова трудно на първо място? Експертите твърдят, че може да отнеме тридесет години, за да се усъвършенстват производствените бази в Охайо и Мичиган, да не говорим за тези в Африка, Южна Америка или Азия.

Нито една компания не трябва да има право да въвежда прекалено сложна технология. За съжаление, няма разпоредби, които да забранят сложността, дори ако технологията е трудна за използване, твърде предизвикателна за учене и неспособна да общува с по-старите поколения. Оператори, обучени за един ден, не могат да управляват тази машина. Като минимум може да има UX дизайнери на работа, които да сертифицират технологията за използване във фабриката. Мораториумът върху лошите технологии може би би могъл да спре някои магазини, като същевременно ободри други?

Като се има предвид всичко това, как би изглеждала останалата учебна програма? Все още са необходими: основна компетентност в рамките на управление, технологии (напр. Additive/3D/4D, AI/ML, Edge/IoT/сензори, системи за промишлено производство, софтуер без код, роботизирани системи), индустриални операционни платформи и цифрово подобрени оперативни практики, за да назовем само няколко. Всеки може да се преподава за седмица, вместо за месеци или години, както е илюстрирано от преподаватели, които дават дигитални значки на работници за такива курсове, които ги изпращат към доходоносни кариери със скромни усилия и инвестиции. В момента тези идеи са ограничени от лошото състояние на фабричните подове, добронамерените, но тежки образователни институции и липсата на подбрани пътеки за обучение.

Индустриалните технологии станаха твърде сложни и индустрия 4.0 скоро ще загуби актуалност, без да предостави очакваната стойност, дори ако стратегията за внедряване се усъвършенства. Може би обаче работната сила и икономиката ще бъдат по-добри за това. „Германската завист“, която демонстрират САЩ, не ни помага. Може да е толкова просто, колкото да свалите лейкопласта. Ами ако щатите разработят прагматичен, прост и Lean подход от следващо поколение, който няма да отнеме десетилетия за прилагане? Вземете това, европейци.