Страничната сделка на Манчин за разрешаване подчертава централната главоблъсканица на енергийния преход

Джон Холдрен, професор по научни изследвания в училището Кенеди на Харвардския университет, каза за Wall Street Journal in скорошна история че „Много е трудно да се изгради каквато и да е инфраструктура в Съединените щати. Съществува истинско напрежение между желанието на една група хора да създават неща и желанието на обществеността да има глас.“ Г-н Холдрен също е служил като директор на Службата за научна и технологична политика на Белия дом за президента Барак Обама, където би могъл да стане свидетел на сблъсъка на тези напрежения от първа ръка.

В тези две изречения Холдрен перфектно улавя централната главоблъсканица на текущия енергиен преход, който е основна амбициозна цел главно на западните правителства: За да постигнат агресивните цели за този преход, тези правителства постоянно ще бъдат изправени пред избора да се примирят с желанията на еколозите отляво или позволяването на често мръсните бизнеси за добив, сондиране и инсталиране на критична инфраструктура да се развиват с все по-бързи темпове.

Наистина е вярно, че става все по-трудно да се изгради нещо голямо в САЩ и това е главно защото всичко голямо неизбежно ще доведе до въздействие върху въздуха, водата, земята, гледките и мигриращите, застрашени или застрашени видове. Това важи както за всеки голям проект за възобновяема енергия, така и за всеки проект за изкопаеми горива или минно дело, поради простия факт, че възобновяемата енергия – заедно с другата си индустрия за електрически превозни средства, търсеща рентабилност – е възможна благодарение на готови доставки на набор от критични енергийни минерали.

Придобиването на тези минерали по необходимост се извършва главно чрез добив на твърди скали, често страховития добив на ивици, който може и често оставя огромни белези върху големи участъци земя. Минните операции също включват използването на огромни количества енергия от изкопаеми горива, която захранва минното оборудване и създава значителен въглероден отпечатък.

Както отбелязах надълго и нашироко през последните 18 месеца, растежът на възобновяемите източници на енергия и електромобилите също ще изисква масивна експанзия в добива на твърди скали за минерали като литий, кобалт, антимон, волфрам, мед, сребро, алуминий и други. Това е истинско; това е нещо и не може да бъде избегнато.

Ето къде влиза страничната сделка, сключена според съобщенията от лидера на мнозинството в Сената Чък Шумър и председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, за да се осигури гласът на сенатора от Западна Вирджиния Джо Манчин в полза на наскоро приетия Закон за намаляване на инфлацията. Тази странична сделка включва преместване на все още непубликуван законопроект, който ще включва мерки за ускоряване на разрешаването на проекти, свързани с енергетиката в Съединените щати. Изискването на Манчин е всички разпоредби, съдържащи се в законопроекта, да са приложими за всички форми на енергия, не само за вятърна, слънчева и електромобили, които са се превърнали в предпочитани индустрии на Демократическата партия.

Неизбежната главоблъсканица във всяко подобно усилие е следната: основните пречки при получаването на разрешителни за енергийни проекти в Америка почти всички са свързани с различни форми на защита на околната среда. Те се отнасят до основни федерални закони като Закона за националната енергийна политика, Закона за чистата вода и безопасната питейна вода, Закона за чистия въздух и Закона за застрашените видове, за да назовем само няколко.

По този начин централната характеристика на всеки законопроект, предназначен да ускори издаването на федерални разрешения за енергийни проекти, ще се сведе до предложение за намаляване на защитата на околната среда, за да... спаси околната среда? Това наистина ли е нещо, което Шумър, Пелоси и останалите фракции на Сената и Камарата на представителите на Демократическата партия са готови да направят?

I наскоро писа за чудесен пример за тази главоблъсканица, този за предложената литиева мина, чийто федерален лиценз за продължаване е бил задържан от години заради план за защита на 10 акра елда съгласно разпоредбите на Закона за застрашените видове. От една страна имате минната компания, която иска да се възползва от огромен нов ресурс от един от най-важните минерали, необходими за възобновяемата енергия и електромобилите; от другата страна имате природозащитни организации, които предоставят големи суми долари за финансиране на политически кампании главно на кандидати от Демократическата партия. Ако не мислите, че единият фактор влияе на другия, вие наистина не разбирате как работи политическата система на САЩ.

Голямата ирония тук е, че много от природозащитните групи, които работят, за да се противопоставят на разрешителните за добив, от една страна, също твърдят, че са горещо в полза на осъществяването на енергийния преход. Съществуването на тази главоблъсканица, свързана с енергийния преход, обяснява защо на сенатор Манчин не беше позволено да включи предпочитания от него език за разрешаване в самия Закон за намаляване на инфлацията. Шумър и Пелоси знаеха, че вероятно няма да успеят да задържат фракциите си заедно, за да бъде приет по-големият законопроект с този език в него.

Това, разбира се, означава, че сенатор Манчин ще трябва да получи подкрепата на голям брой републиканци както в Камарата на представителите, така и в Сената, за да бъде приет неговият самостоятелен законопроект за разрешаване. Дали може да го направи или не, предстои да видим.

Намаляваме ли защитата на околната среда, за да спасим околната среда? Независимо дали им харесва или не, това е главоблъсканица, която всички правителства, настояващи за този преход, в крайна сметка ще трябва да разрешат.