Не е изненада, че ОПЕК-Плюс застава на страната на Русия срещу Байдън на петролния пазар

Грубото решение на ОПЕК-плюс да намали производството с 2 милиона барела на ден през ноември е шамар за президента Джо Байдън и други западни лидери.

Въпреки че действителният спад ще бъде около 1.2 милиона барела на ден поради продължаващия неуспех на водения от Саудитска Арабия картел да постигне целите за производство, намалението все още е тежък удар върху усилията на президента Джо Байдън да овладее цените на енергията.

Дори и да бъдат изпълнени на ниво от 60%, съкращенията на ОПЕК плюс ще тласнат тегленето на запасите към възходяща територия. Това поставя референтния суров петрол Brent на път да достигне 100 долара за барел преди края на годината. Атаката срещу петролните пазари идва, когато световната икономика вече се люлее на прага на рецесия и точно когато северното полукълбо навлиза в студените зимни месеци.

Лидерите на ОПЕК-плюс твърдят, че решението им е в отговор на „несигурна“ глобална икономическа перспектива и необходимостта от дългосрочни насоки на петролния пазар и че той се нуждае от повече свободен производствен капацитет, за да се справи с нестабилния пазар в бъдеще.

Но политиката очевидно е в играта. Воденият от Саудитска Арабия картел и неговите съюзници, главно Русия, застават на страната на Москва пред Запада, който лобира упорито срещу по-нататъшни съкращения от групата от 26 нации производители. Президентът Байдън беше разочарован от „късогледото решение“ и Белият дом каза, че е ясно, че ОПЕК-плюс е съгласна с Русия.

Състезанието Great Power е живо и здраво.

ОПЕК-плюс избира стратегията „продавай повече за по-малко“ на фона на по-слабото от очакваното търсене, тъй като заплахата от рецесия се извисява. Това е точно резултатът, който иска Москва в лицето на затягането на западните санкции, забраната на Европейския съюз за внос, която трябва да влезе в сила на 5 декември^тата, и таван на цените на руския износ, наложен от страните от Г-7.

Дори ако Русия получава по-малко пари за суровия си петрол поради тавана на цените – и не забравяйте, че тя вече продава петрол със значителна отстъпка на Китай и Индия – тя пак ще генерира добри приходи, за да финансира войната си срещу Украйна.

Това е голяма победа за Русия и голям удар за Г-7 – САЩ, Канада, Япония, Франция, Италия, Обединеното кралство и Германия.

Защо саудитците го направиха? Не е тайна, че Саудитска Арабия и други страни-членки на ОПЕК-плюс се уморяваха от западните намеси в световния пазар на петрол, който те смятаха, че могат да контролират само тях. Те също бяха разочаровани от продължаващите опити на Съединените щати и Европа да отхвърлят ролята на петрола в енергийния преход в усилията им да се справят с изменението на климата.

В отговор на съкращенията на ОПЕК-плюс демократите в Конгреса внасят законопроекти за намаляване на нашата военна помощ за саудитците, но това е насочено към грешната цел – няма да е от полза да се намали военната помощ за Саудитска Арабия. Трябва да се заемем с нашата проваляща се енергийна политика и да възприемем подход „Америка на първо място“, за да намалим цените на газа.

Администрацията на Байдън освободи рекордни количества петрол от стратегическите резерви на САЩ тази година, за да се бори с покачващите се цени на петрола, сваляйки запасите от стратегически петролен резерв (SPR) до 40-годишно дъно. Това само допълнително отслаби енергийната сигурност на САЩ и оставя нацията ни неподготвена да се справи с влошаващата се криза в доставките.

Политиците трябва да правят всичко по силите си, за да произвеждат повече енергия тук, в Америка, а не да искат от чуждите режими повече петрол. Време е да се заемем сериозно с намаляването на цените и да спрем да се преструваме, че енергийната сигурност няма значение. Смешно е някой политик да обвинява саудитците, след като нашата собствена политика ни е поставила в по-зависимо състояние. Саудитска Арабия не е злодеят; нашите лоши политики са.

Вместо това Байдън ограничи сондажите във федерални земи, отмени усилията за рационализиране на процеса на издаване на разрешителни и като цяло демонизира производителите на петрол в САЩ, въпреки че сме десетилетия далеч от завършване на прехода към нисковъглеродна икономика. Той също така е направил нула, за да отговори на търсенето на уравнението. Енергийната политика на администрацията на Байдън е в най-добрия си вид.

Критиката на администрацията на Байдън към саудитците за съкращаване на производството е извинение за ограниченията на администрацията върху вътрешното производство на петрол и газ.

Смешно е някой политик да обвинява саудитците, след като нашите собствени политики ни направиха по-зависими от чужди – и често враждебни – доставчици на енергия. Саудитска Арабия не е злодеят; нашите лоши политики са.

Очевидно има лоша кръв между Байдън и саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман заради убийството на Джамал Хашоги и опитите на Белия дом да възроди ядрената сделка с Иран, главният враг на Саудитска Арабия. Саудитците гледат на Русия като на по-важен съюзник от Съединените щати в момента. ОПЕК-плюс иска да задържи Русия в стадото и Москва щастлива. Картелът можеше да не се интересува от отношенията си със Запада.

Америка трябва да увеличи нашето производство, за да помогне за намаляване на цените, а не да разчита на саудитците.