Пол Трембле за Shyamalan, „Knock at the Cabin“, „Pallbearers Club“

Искате ли да чуете страшна история?

Беше 2015 г. Пол Трембли, магьосник по математика от Нова Англия с няколко криминални романа на негово име, преживяваше големия си пробив в фантастиката на ужасите. Неговата книга, „Глава, пълна с призраци“, завъртане от ерата на интернет в жанра на демоничното обладаване, пристигна през юни и предизвика възторжени отзиви. Щеше да спечели наградата Брам Стокър на Асоциацията на писателите на ужаси за най-добър роман на годината. Стивън Кинг, майсторът на ужасите, Споделено в Twitter че това „ме изплаши до смърт, а аз съм доста труден за изплашване“.

Холивудска адаптация изглеждаше точно зад ъгъла. Наистина, месец преди публикуването на „A Head Full of Ghosts“ продуцентската компания Focus Features спечели търг за филмовите права. Екипът Дауни на Робърт Дауни Джуниър беше прикрепен като продуцент. Като се има предвид тежката предпоставка на романа за риалити телевизия и неговата напрегната семейна драма, той изглеждаше като естествен кандидат за адаптация. Безумие.

Оттогава е в процес на развитие.

„Не знам кой пръв измисли следното, но ще отдам дължимото на писателя Чък Уендиг, тъй като за първи път го чух да го казва: В публикуването е не, не, не, не, докато не е да. В Холивуд това е да, да, да, докато не стане“, каза Трембли пред CNBC в интервю, проведено по имейл.

51-годишният Трамбле обаче прие спокойно терора в Тинселтаун. Той и съпругата му отглеждат две деца - едното от тях сега е абитуриент, а другото е абитуриент. Трамбли продължава да преподава математика в малка частна гимназия извън Бостън. (Той ще вземе първата си отпуска през следващата година, докато работи върху роман, който трябва да се очаква през май, и представя филмова адаптация на един от своите разкази.)

Той също така продължи да публикува разкази и книги, изграждайки по-голяма аудитория и хващайки повече искрящи реплики от Кинг, дългогодишен любимец на шоубизнеса.

Произведенията на Трамбле включват „Survivor Song“, роман за смъртоносна вирусна епидемия, публикуван през лятото на 2020 г., точно когато светът започваше да се бори с пандемията Covid-19. Последният му роман, The Хюскер ДюТози месец беше публикуван „The Pallbearers Club,” за тийнейджър неподходящ, който се сприятелява със странна жена, която може или не може да е някакъв вампир.

Добре, така че може би в края на краищата това не е толкова страшна история - особено като вземете предвид, че една от книгите на Трамбле наистина е филмирана за големия екран.

Режисьорът М. Найт Шаямалан, режисьорът зад изкривени и смущаващи хитове като „Шестото чувство“ и „Раздвоен“, току-що приключих снимките върху адаптация на романа на Трамбле „Хижата на края на света“. Творбата се фокусира върху семейство, обсадено от обсебени от апокалипсис непознати. Филмът, озаглавен „Knock at the Cabin“, трябва да бъде пуснат от Universal Pictures през февруари.

Ето обрата в стила на Шаямалан: След цялото това чакане, сключване на сделки и преправяне на сделки, Тремблей трябваше да запази мълчание за изходния материал на филма. За месеци. Дори след като предпоставката на филма беше разкри по-рано тази година, което накара много фенове на ужасите да кажат: „Боже, това звучи ужасно много като „Кабината на края на света“.

Все пак „Knock at the Cabin“ – в който участва звездата на WWE, станал актьор Дейв Баутиста, ветеранът от „Хари Потър“ Рупърт Гринт и Джонатан Гроф, гласът на Кристоф от филмите „Замръзналото кралство“ – може в крайна сметка да представлява нещо като Началото на Холивуд за Трембле. В момента се работи по адаптация на „Survivor Song“. И да, има подновена надежда за евентуален филм „Head Full of Ghosts“.

Tremblay вече може да говори за „A Knock at the Cabin“ и той разкри пред CNBC какво е да преминеш от „предпазлив оптимизъм към развълнуван в реално време“, докато по книгата му се прави филм. Следващото интервю е редактирано за дължина и яснота.

Как разбрахте, че M. Night Shyamalan адаптира „The Cabin at the End of the World“ във филм? Какво ти мина през главата?

Подписах договор с FilmNation в края на 2017 г. След това продуцентският екип започна да търси режисьор и други таланти, които да прикачи. Докато друг режисьор беше прикрепен за кратко, бях чул, че Найт е прочел сценария и се интересува от евентуален продуцент. Когато не се получи с първия режисьор, Найт все още се интересуваше от продуцирането, което го накара да иска да пренапише сценария и да режисира.

Разбира се, беше вълнуващо да чуя, че се интересува, тъй като съм се наслаждавал на редица негови филми. По онова време обаче, като се има предвид предишният ми опит с възходите и паденията и изчакващата игра на развитие, бях чувал много вълнуващи имена, свързани с предишните ми романи или интересуващи се от тях, и тогава нещата неизбежно щяха да се разпаднат.

Когато стана ясно, че не само Night е заинтересована и привързана, че филмът всъщност влиза в предпродукция и след това в продукция, аз преминах от предпазлив оптимизъм към развълнуван в реално време.

Колко работихте директно с Shyamalan? Какъв е неговият процес?

Нямам договорна дума по отношение на сценария или заснемането, но в началото FilmNation беше страхотно да ме държи в течение с ранната чернова на сценарий и да поиска моето мнение. Много по-късно, когато ни представиха по телефона, Найт и аз обсъдихме книгата и аз отговорих на куп въпроси за героя и историята, за това защо направих това, което направих. Не мога да говоря за сценарния му процес. Наистина успях да посетя снимачната площадка и да го гледам как работят два дни. Излязох впечатлен от положителната творческа атмосфера, която създаде.

Как реагираха актьорите на материала? Колко се доближиха до вашето виждане за героите?

Актьорите бяха напълно отдадени, ангажирани и емоционално свързани с историята и въплътиха духа на героите от това, което можех да видя. Между снимките те ми задаваха обмислени въпроси за книгата и бяха извънредно щедри с времето и вниманието си. Разговорът с тях беше една от любимите ми части от посещението.

Филмите на Шаямалан идват със собствена мистика, както филмите на Алфред Хичкок или, по-скоро, филмите на Джордан Пийл. Как балансирате между маркетинговите нужди на филма и вашите собствени нужди като автор, който иска да продаде няколко книги?

Честно казано, прекарах част от моята пролет на 2022 г. в потушаване на слухове в интернет и потушаване на пожари в Twitter, свързващи книгата и филма. Достигна точка в началото на юни, когато това стана невъзможно, обаче, с цялата информация там, включително страницата на IMDb. Върших моята роля, за да уважавам желанията на филмовия маркетинг и със сигурност не бих си помислил да разваля нещо. Подобно на повечето адаптации, ще има промени в историята и разлики в сравнение с книгата, така че моите читатели все още ще бъдат изненадани от филма.

Няма нужда да навлизате в спойлери, но какво е чувството текстът ви да бъде коригиран за филм, който до голяма степен също ще бъде визия на някой друг?

Винаги съм бил очарован от влиянието и преразказването на приказки, особено в жанра на ужасите, жанр, изграден върху истории, надграждащи историите и чудовищата, дошли преди. Повечето от моите романи, включително „Глава, пълна с призраци“, рифират върху други филми и романи. “The Cabin at the End of the World” сам по себе си е реакция на филмовия поджанр за инвазия в дома. Повечето от мен са развълнувани и заинтригувани от перспективата да видя моята история преосмислена или пречупена на екрана. Но ще излъжа, ако кажа, че бях лишен от его за цялото преживяване. Този роман означава много за мен. Живях вътре в книгата година и половина, когато я написах. Всякакви промени в историята и героя ще бъдат нещо, с което ще трябва да се справя. Добър проблем, разбира се.

Какво е усещането да чакаш нещо да излезе от „A Head Full of Ghosts?“

Със сигурност се чака дълго. Книгата е в процес на избор от 2015 г. Имахме много близки разговори, различни режисьори и актьори, цял куп чернови на сценарии и като много проекти, пандемията дерайлира инерцията й към продукцията. За щастие, продуцентите, Allegiance Theatre и Team Downey, не са се отказали и остават ангажирани с книгата, както и с общуването, като са професионални и честни с мен, което много ценя. Имаме нов режисьор и сценарий и изглежда, че отново сме близо до създаването на нещо наистина страхотно.

Как бихте описали какво е да работите с големи студия и режисьори спрямо работата с издателската индустрия?

Без коментар? ха! Частично се шегувам. Не знам кой пръв измисли следното, но ще призная писателя Чък Уендиг, тъй като за първи път го чух да го казва: В издателството е не, не, не, не, докато не е да. В Холивуд е да, да, да, докато не стане.

Създаването на истории и изкуство не е наука, ясно, и двете индустрии имат много клопки, много талантливи хора и много хора, които, да кажем, не са в нея поради същите причини, поради които аз съм в нея. Просто се опитвам да се ориентирам по най-добрия възможен начин, като се застъпвам за историите, които се чувстват достатъчно важни, върху които да прекарам повече от година от писателския си живот. Не съм се наситил напълно на Бартън Финк. Още.

Netflix даде голяма платформа на творчеството на няколко писатели на ужаси. Вземете „Ритуалът“ на Адам Невил например. Как реагира общността на писателите на ужаси на неотдавнашните предупреждения за съкращения на стрийминг компании като Netflix?

Не съм знаел за специфична реакция на общността за писане на ужаси на финансовите сътресения. Чувал съм повече от приятели, които работят в Холивуд и се притесняват, че студиата и финансистите ще поемат още по-малко шансове за истории, които не са блокбъстъри със супергерои, ще поемат по-малко шансове за истории на ужасите, които всъщност, знаете, ужасяват. Много продуценти са ми казали, че търсят ужаси, които не са мрачни и имат щастлив край, което означава, че всъщност не търсят ужаси. “Stranger Things” е забавен и всичко останало, но не можем да превърнем целия “ужас” в това. Толкова много от нас, феновете на ужасите (повечето от тези, които познавам) също намират надежда и утеха в ужаса, който е мрачен и предизвикателен.

Доколко филмите влияят на работата ви в сравнение с, да речем, музика или други книги?

Филмът беше първият ми контакт с историята. Прекарах юношеските си години в гледане и повторно гледане на филми по кабел и VHS. Три от последните ми романи бяха директно вдъхновени и информирани от филми, както и от романи. Но търся вдъхновение във всички артистични режими, които споменахте. Толкова много от историите ми са вдъхновени и информирани от песни/текстове, а най-новият ми „The Pallbearers Club“ е отчасти любовно писмо към пънка от 80-те и инди музиката от 90-те.

Ще видим ли някога кредит за „Сценарий от Пол Трембле“?

Надявам се да го направим, с уговорката, че не очаквам да бъда страхотен или дори добър в писането на сценарии веднага или изобщо, тъй като това е формат, доста различен от романите и кратките разкази.

Написах сценарий за моя разказ „Деветнадесет моментни снимки на Дениспорт“. ОК е. Има нужда от работа. Споменах моята група за адаптация на краткия разказ по-рано и ако „The Pallbearers Club“ трябва да бъде избран, бих искал да участвам в адаптацията в активно качество. Независимо дали възникнат възможности за писане на сценарий или не, холивудското изживяване обаче ще влезе в следващия роман. Вече съм написал около 60 страници. Мухахахахаха!

Разкриване: CNBC, Focus Features и Universal Pictures са част от Comcastна NBCUniversal.