Пауло Дибала бързо се превърна в центъра на проекта Рома на Жозе Моуриньо

Малко фенове на Рома биха оспорили потенциалното подписване на Пауло Дибала миналото лято. Аржентинецът беше на пазара от месеци, след като Ювентус му съобщи недвусмислено, че времето му в клуба е към края си.

Решението на Юве да подпише с Душан Влахович през януарския трансферен прозорец на практика беше подпечатало съдбата на Дибала, те щяха да изградят отбора около смъртоносния сръбски нападател и да го заобиколят с крила – в лицето на Федерико Киеза и Анхел Ди Мария – и да се обърнат към 4-3-3.

По време на престоя на Дибала в Торино стана ясно, че той е тактически негъвкав, способен да играе само в няколко формации. 4-3-3 не беше едно от тях и така надписът беше на стената. Освен това се смяташе, че исканията за заплатата на Дибала не са в съответствие със света, в който сега живее Юве след пандемията, и затова беше взето решение той да бъде пуснат след седем години.

Дълго време се смяташе, че Интер е следващият дом на Дибала, като се има предвид, че Бепе Марота, човекът, който го доведе в Торино от Палермо, сега беше спортен директор на "нерадзурите". И все пак Интер се възползва от шанса да върне Ромелу Лукаку в клуба и това постави Дибала в много несигурно решение.

Изглежда, че той беше обиколен от европейските гиганти, повечето от които се притесняваха от тактическа усмирителна риза и проблемите му с контузията, натрупани през последните му два сезона в Юве. Нараняванията никога не са били част от разказа на Дибала, докато не получи Covid по време на първото избухване и тялото му никога не е било същото оттогава.

Оттогава той трупа контузии и клубовете се притесняваха да инвестират в него с малка гаранция, че Дибала ще успее да изкара цял сезон, без да получи някакъв мускулен проблем.

Само седмици преди сезонът на Серия А да започне, Рома влезе ол-ин за Дибала и до края на юли той подписа с Giallorossi, на фона на истерия, невиждана в столицата за подпис след Габриел Батистута през 2000 г.

Липсата на интерес към Дибала беше очевидна в заплатите, които Рома му плаща. Той получи 10 милиона евро чисто от Ювентус преди година; той подписа с Рома девет месеца по-късно за 4.5 милиона евро на сезон. Дните на играчи като Дибала, на техния ден от световна класа, но никога постоянни, печелещи тлъсти чекове, свършиха, поне далеч от наситения с пари Premierпримерна ядрена програма
Лига.

Дибала обаче си заслужава парите досега. Всъщност той е може би най-добрият играч на Рома в ранните етапи на сезона и се превърна в незаменим за Жозе Моуриньо.

Обикновено използван зад Тами Ейбрахам в 4-2-3-1 или подобно на коледно дърво 4-3-2-1, Дибала е в най-добрата си форма от години. В 10 изяви Дибала вкара шест пъти и даде две асистенции и вече е най-добрият реализатор на Рома. В момента той засенчва любимеца на Ейбрахам от миналия сезон до степен, в която Ейбрахам, независимо дали чрез присъствието на Дибала или просто поради спад във формата, не върви този сезон.

Ейбрахам отбеляза само два пъти този сезон и част от светлината на прожекторите му беше отнета. И все пак Дибала процъфтява под ръководството на Моуриньо и говори за разликите между него и стария му треньор в Ювентус Макс Алегри.

„Вярвам, че има много прилики между него (Алегри) и Моу, а други начини не са“, каза Дибала след поражението в Лига Европа от Реал Бетис. „С Моуриньо говорим много и имаме по-добро разбирателство в сравнение с това, което имах с Алегри, с него не се разбрахме за много неща, но винаги за доброто на Юве.“

Моуриньо използва цялата си харизма, за да доведе Дибала в Рим, като Дибала преди това заяви, че в рамките на минути след телефонно обаждане от португалската легенда, той вече е решил да се премести в италианската столица.

И дотук добре. Дибала бързо се превърна в центъра на проекта на Моуриньо и ако той остане здрав – голям въпрос, имайки предвид последните две години – Рома може да циментира челна четвърта позиция в Серия А, основната цел за сезона.