Таванът на цената на руския петрол може да бъде най-голямата енергийна глупост на Байдън досега

Има две вероятни последици от тавана на цените на износа на руски петрол, за който лидерите на Г-7 се съгласиха в началото на септември – и нито една от тях не е добра за архитектите на политиката.

Идеята зад тавана на цените е да се разшири обхватът на санкциите срещу Русия до трети страни, като по този начин се ограничат неочакваните печалби, които Кремъл получава от по-високите цени на петрола, като същевременно се намали въздействието върху цените в санкциониращите страни. Но има недостатъци в това мислене.

Първо, големите купувачи на руски петрол като Китай и Индия вероятно ще пренебрегнат или ще избегнат ограничението и ще продължат да осигуряват жизненоважно финансиране за руската военна машина със своите покупки.

Второ, таванът на цените създава значително прекъсване на доставките на руски петрол, което ще доведе до рязко покачване на световните цени, поддържайки доходите от руски петрол високи, като същевременно наказва световната икономика.

Като минимум, таванът инжектира по-голям риск от предлагането на петролните пазари, което в крайна сметка ще се отрази в цените на петрола. Въпреки че суровият петрол се търгува на 9-месечно дъно поради опасения за глобална рецесия, потребителите не трябва да се чувстват комфортно с текущите ценови нива.

Таванът на цените е пример за това, че западните политици се опитват да си изядат сладкиша и да го изядат, когато си имат работа с Русия.

Г-7 вярва, че е измислила умен начин да поддържа потока на руски петрол към пазарите извън ЕС, което ще забрани повечето внос на руски суров петрол от 5 декември. Съгласно споразумението, ако Русия продава петрол на цена, определена от Г-7, под пазарната, тя все още може да използва услугите за застраховане, финансиране, посредничество и морско корабоплаване на членовете на Г-7.

Тези услуги доминират в световната търговия с петрол. Например базираната в Лондон Международна група клубове за защита и обезщетение (P&I) предоставя застраховка за морска отговорност за над 90% от световната търговия с петрол.

Г-7 - Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, Германия, Франция, Италия и Япония - залагат, че Русия ще бъде толкова отчаяна за долари, че ще се подчини на продажба по системата на прайс таван. И дори ако страните потребители не приемат тавана на цените, Вашингтон вярва, че планът ще даде на тези нации повече лостове за преговори за по-ниски цени на руския петрол, като по този начин ще нанесе удар върху петролните приходи на Москва.

В идеалния случай таванът на цените би улеснил непрекъснатия поток от руски петрол, поддържайки цените по-ниски, отколкото иначе биха били под пълно ембарго, като същевременно не позволява на Москва да се възползва от инфлацията на цените, причинена от ограниченията на доставките.

Планът звучи добре на теория, но на практика е изпълнен с риск.

Това е така, защото политиците не успяват да разберат функционирането и икономиката на енергийните пазари. Реалността е, че таванът на цените може лесно да бъде заобиколен. Просто попитайте всеки търговец на петрол.

Държавите-членки на Г-7 в по-голямата си част или вече са наложили ембарго върху руския енергиен износ, или планират да го направят, така че ефектът от ограничението не е насочен към техния внос.

Таванът е насочен към големи купувачи на руски петрол като Китай, Индия и в по-малка степен Турция. Тези трети страни не са подписали ограничението. След като Русия каза, че ще откаже да продава петрол на всяка страна, която се присъедини към тавана, не трябва да очакваме и от тях.

Това са държави, които са или съюзници на Русия (Китай), загрижени за енергийната си сигурност (Индия), или, в случая с Турция, по малко и от двете.

За тях загубата на достъп до западно застраховане, финансиране, посредничество и морско корабоплаване е предизвикателство, но не и непреодолимо.

Някои страни – включително Русия – вече се намесват, за да осигурят алтернативна застраховка за руския енергиен износ, позволявайки на енергийната търговия с Москва да продължи без прекъсване.

Тези купувачи от трети страни също могат да направят така, че да изглежда, че си играят на топка с G7, като същевременно продължават да внасят руска енергия, просто като плащат горната цена и след това плащат на руските продавачи допълнителна сума отстрани.

По-малко скрупулните търговци биха могли дори да използват фалшифицирани товарителници или други фалшификати, за да заобиколят тавана на цената.

Освен това администрацията на Байдън вече каза, че не планира използват „вторични“ санкции в стила на Иран върху продажбите на руски петрол, за да се наложи спазването на тавана. Тези вторични по-сурови санкции могат да забранят на нарушителите достъп до финансовата система на САЩ.

Но дори и при вторични санкции има заобиколни решения. Наистина, значителни количества санкциониран ирански и венецуелски петрол продължават да намират купувачи въпреки режимите на санкции.

Потискането на тавана на цените също носи потенциал за обратен удар от Москва.

Г-7 приема, че Русия е рационален играч, който ще взема решения, основани изцяло на икономиката. В действителност Москва изглежда все по-отчаяна във войната си с Украйна и обвинява Запада, че е започнал икономическа война срещу нея.

Русия вече прекъсна доставките на природен газ за Европа чрез тръбопровода „Северен поток 1“, което повиши цените на газа в Европа – с косвен ефект върху световните газови пазари.

Кой може да каже, че няма да използва енергийното оръжие и на петролните пазари?

Въпреки че Русия никога няма да намали износа си на петрол до нула, тя може да намали достатъчно, за да повиши световните цени. Тази стратегия „по-малък обем, по-висока цена“ може да поддържа стабилни приходите на Москва от петрола, като същевременно нанесе болка на архитектите на Г-7.

Русия също остава неразделен член на разширената група ОПЕК+. На водещите членове на картела ОПЕК+ им е писнало от намесата и намесата на Запада в енергийните пазари. Днес Саудитска Арабия е по-привързана към Москва, отколкото към Вашингтон. Няма загуба на любов между водения от Саудитска Арабия картел и администрацията на Байдън или Европейския съюз.

Членовете на ОПЕК+ вече стреляха срещу носа на Вашингтон обявявайки скромно съкращаване на производството за октомври. Картелът предупреди, че може да има и още съкращения. Групата на картела също се възползва от стратегията „по-малък обем, по-висока цена“.

И така, какъв е най-вероятният резултат от тавана на цените на G7? Като се има предвид, че не е практично или приложимо, то служи предимно като допълнителен риск за доставките на петролен пазар, който не може да си позволи друг – не и с толкова нисък глобален свободен производствен капацитет.

Резултатът от ембаргото на ЕС върху руския енергиен износ и тавана на цените може да бъде Русия да изпрати повече барели до Китай, Индия и, може би, Турция, използвайки предимно кораби под руски, китайски и турски флаг. Русия може да предложи отстъпки, за да подслади сделката, но нищо близо до тавана, определен от G7.

Това производство, което Москва не може да продаде на трети страни, може вместо това да бъде затворено, поддържайки по-високи цени на петрола, като същевременно запазва ресурса за по-късен добив. Международната агенция по енергетика сега очаква руското производство да спадне с 1.9 милиона барела на ден, след като ембаргото на ЕС влезе в сила.

Това може да е най-добрият сценарий за G7. Най-лошото е пълното отмъщение от страна на Русия и използването на износа на петрол като оръжие, което може да доведе до възходящ шок на пазара, като тласне цените до 150 долара за барел.

Подобен сценарий може да увеличи приходите от петрол на Русия с до 50 процента, като в същото време изостри глобалния рецесионен натиск.

Рискът от тази пазарна реакция не може да бъде надценен – особено след като администрацията на Байдън и политиците в ЕС и Обединеното кралство се оказаха некомпетентни в настоящата енергийна криза и горната граница на цената може да бъде техен удар.