Азиатските валути, по-специално китайският юан и японската йена, се понижиха най-силно от години, докато от другата страна на земното кълбо еврото се спусна до петгодишно дъно. Разбира се, голяма част от спадовете отразяват силата на зелените пари в резултат на скока на доходността на американските облигации тази година. Но има и други, специфични аспекти, които вълнуват валутите.
Позволете тук малко отклонение в теорията. Създателите на политики се сблъскват с трилема; те могат да контролират само два от три фактора: вътрешна парична политика, обменни курсове или капиталови потоци. В повечето развити икономики е разрешен свободният поток на капитали, оставяйки избора между коригиране на стойността на валутата или вътрешната политика (в повечето случаи чрез лихвени проценти). По-често, отколкото не, когато тези две последни съображения влизат в конфликт, валутата е тази, която се коригира, а не вътрешната политика.
Това е най-очевидно в момента в Япония, където йената падна над 130 за долар миналата седмица, отслабване с 12% само от началото на март и 20-годишно дъно. Това беше ограничено от почти 1.8% спад надолу след
Централната банка на Япония
потвърди горната си граница на доходността на 10-годишните държавни облигации на 0.25%. Поддържането на тази червена линия означава закупуване на повече облигации с новоотпечатани йени, потискайки валутата.
Това бележи значителна промяна за йената, която се разглежда като убежище по време на нестабилни времена, а не като център на нестабилност. Но управителят на Банката на Япония Харухико Курода в четвъртък повтори политиката на централната банка за контрол на кривата на доходност и одобри слабата йена като положителна за японската икономика. Но както е отбелязано тук преди месец агресивната парична експанзия на BoJ не даде тласък на икономиката. Всъщност слабата йена засилва тежестта на растящите цени на петрола, които се фактурират в по-скъпи долари.
Спадът на йената се разрази в цяла Източна Азия, особено в Китай, като добави към натиска от самонанесената вреда, причинена от виртуалното затваряне на големите градове на тази нация, включително Пекин и Шанхай. Въпреки това се съобщава, че китайският президент Си Дзинпин е наредил на служителите да постигнат икономически растеж от 5.5% тази година, за да оглави САЩ, съобщава The Wall Street Journal.
Всяко понятие за ръст от 5.5% през 2022 г. умря в момента, в който големите градове започнаха да се спускат към блокирането на Covid Zero, пише в имейл Лиланд Милър, главен изпълнителен директор на авторитетния съветник на China Beige Book.
Независимо от коментарите на Си, инвеститорите трябва да игнорират всякакви прогнози за растеж в края на годината, идващи от Китай, продължава Милър. Действителният растеж ще се определя от степента на блокиране на Covid през следващите шест седмици. „Ако сте китайски бик, по-добре се молете докладите за блокиране на Пекин да бъдат преувеличени. Но не бих заложил на това“, добавя той.
На фона на влошаващия се вътрешен фон китайските власти избраха да позволят на типично строго контролирания обменен курс на юан да спадне рязко с около 3.9% спрямо долара само от средата на април. Това беше най-стръмният спад след мини-девалвацията през 2015 г., която разтърси световните пазари, посочва Джулиан Емануел, главен стратег по акции и деривати в Evercore ISI, в бележка на клиента.
Мандатът на Народната банка на Китай е да поддържа „относителна стабилност“ в юана „в море от бедствие“, добавя Милър. Тези води се раздуват от нарастващия вътрешен натиск, повишаването на лихвите на глобалната централна банка и нарастващия щатски долар. До известна степен понижаването на юана е догонващ ход към валутите на нововъзникващите пазари, които преди това се сринаха спрямо зелените пари, според изследователски доклад на Alpine Macro.
Въпреки това внезапният спад на юана следва други вътрешни парични и фискални мерки (включително още повече инфраструктурни проекти), които Пекин е предприел, ефективно натискайки педала на газта, като същевременно държи другия крак на спирачката с блокиране.
В същото време еврото се понижи с около 8% от януари до петгодишно дъно около $1.05. Голяма част от падането настъпи след инвазията на Русия в Украйна, която започна на 24 февруари, но спадът на общата валута вече беше в ход по-рано. От края на миналия май той е намалял с над 14%.
Очаква се Европейската централна банка да последва Федералния резерв и да започне да повишава основната си лихва по депозитите от минус 0.5% това лято. Това все пак ще остави лихвения процент на ЕЦБ с повече от два пълни процентни пункта под диапазона от 2.00%-2.25%, където фючърсният пазар в момента смята, че централната банка на САЩ ще определи целта си за федерални фондове след срещата си за политиката на 26-27 юли, според на Сайт на CME FedWatch.
ЕЦБ е изправена пред политически главоблъсканица. Войната на Русия срещу Украйна оказа натиск върху икономиките от еврозоната, главно поради растящите цени на петрола и газа. Това от своя страна се влошава от спада на общата валута, което направи деноминираните в долари стоки още по-скъпи. С инфлацията в еврозоната на годишна база от 7.5%, се очаква ЕЦБ да вдигне лихвения си процент от отрицателна територия. Но поради липса на силно вътрешно търсене, казва Alpine Macro, икономическият блок зависи силно от износа за Китай и САЩ, който може да се поколеба, ако тези две икономики се спънат.
Силният долар обаче помага на усилията на Фед да овладее инфлацията, като върши част от работата по очакваното повишаване на лихвените проценти. Но както показват отчетите за печалбите за първото тримесечие на американските мултинационални компании, доларът е пречка за печалбите в чужбина.
Каквито и да са въздействията, нестабилните валутни пазари са склонни да отразяват нестабилни условия, които могат да намерят своя път към пазарите на облигации и акции. Само поради тази причина те трябва да бъдат на радара на инвеститорите.
Прочетете повече нагоре и надолу по Уолстрийт:Тежкият месец удря тежко акциите, но спестява реалната икономика
Пиши на Randall W. Forsyth в [имейл защитен]