Върховният съд позволява на IRS да избегне Осмата поправка, само Горсуч не е съгласен

Върховният съд на САЩ в понеделник отказа да разгледа делото на Моника Тот, 82-годишна баба, която беше глобена с над 2 милиона долара от IRS за това, че не е подала формуляр от една страница. Представлявана от Института за правосъдие, Моника отвърна в съда с аргумента, че правителството е нарушило правата й съгласно Осмата поправка, която недвусмислено забранява на правителството да налага „прекомерни глоби“.

Но за да заобиколи клаузата за прекомерни глоби, правителството твърди, че не е глобило Моника, а вместо това я е подложило на „гражданско наказание“. Невероятно, както федералният окръжен съд, така и Първият окръжен апелативен съд на САЩ приеха този аргумент и постанови срещу Моника.

„Опитът на Моника показва, че гражданските санкции могат да имат опустошителни последици за истинските хора“, каза Сам Гедж, старши адвокат в Института за правосъдие. „Клаузата за прекомерни глоби трябва да служи като ключова проверка на икономическите санкции.“

В кратко несъгласие, съдията Нийл Горсуч нямаше търпение за семантиката на правителството. „Фундаменталните“ предпазни мерки, предлагани от клаузата за прекомерни глоби, пише съдия Горсуч, „биха означавали малко, ако правителството можеше да избегне конституционния контрол съгласно условията на клаузата чрез простото улеснение да фиксира „граждански“ етикет върху глобите, които налага, и да откаже да преследване на всяко свързано „криминално“ дело.“ „Далеч от това да позволява такъв вид маневра“, добави той, „този съд предупреди Конституцията да пази от това.“

Повече от три десетилетия Върховният съд има проведе че ключовият въпрос за решаване на това какво се покрива от клаузата за прекомерни глоби не зависи от това дали е „гражданско или наказателно, а по-скоро дали е наказание“. И дори глоба, която служи „отчасти за наказание“, се покрива от клаузата за прекомерни глоби. В случая на Моника „правителството наложи своето наказание, за да я накаже и по този начин да възпре другите“ и трябва ясно да се счита за глоба. В резултат на това решението на Първия кръг срещу Моника е „трудно да се съгласува с нашите прецеденти“, пише Горсуч.

Всъщност, съвсем наскоро през 2019 г., Върховният съд обяви, че „защитата срещу прекомерни наказателни икономически санкции“ е „дълбоко вкоренена в историята и традицията на тази нация“, като клаузата за прекомерни глоби проследява своето наследство чак до английския Бил за правата и Магна Харта. „Поемането на случая [на Моника] би си струвало времето ни.“

След като бащата на Моника е бил нападнат при антисемитска атака, той бяга от нацистка Германия през 1930-те години на миналия век за Буенос Айрес, където в крайна сметка става успешен бизнесмен. Преди да умре през 1999 г., бащата на Моника й оставя няколко милиона долара в сметка в швейцарска банка. „Може би поради ранния си опит в формирането“, отбеляза Горсуч, „бащата на Моника „насърчи дъщеря си да държи парите там – за всеки случай“.

Моника обаче не знаеше, че трябва да подаде а Доклад на чуждестранни банкови и финансови сметки (FBAR) с федералното правителство. Когато разбра за изискването за отчитане, тя плати напълно дължимите данъци. Независимо от това, въпреки нейното съгласие, правителството твърди, че липсата на докладване на Моника е „безразсъдно“. Позовавайки се на статут за „умишлени“ нарушения, правителството тогава „граждански санкционира“ Моника с над 2 милиона долара за нейното неуспех в докладването.

„Съдията Горсуч разбра какъв е залогът“, каза адвокатът на IJ Брайън Морис. „Съгласно решението на Първия кръг правителствата са стимулирани да налагат масивни граждански глоби, за да увеличат приходите. И хора, като Моника, са оставени безпомощни на капризите на правителството - независимо от размера на наказанието, което то избира.