Ядрената заблуда в основата на Националната отбранителна стратегия за 2022 г

На 28 март администрацията на Байдън представи своята класифицирана стратегия за национална отбрана (NDS) на Конгреса. Белият дом едновременно пусна голи кости Факти на обществеността, излагайки основната рамка на стратегията.

NDS от 2022 г. предоставя основополагащи насоки за военните приготовления на САЩ, като до голяма степен повтаря приоритетите на стратегията Тръмп 2018, като набляга на военните заплахи от други велики сили – т.е. Китай и Русия.

Подобно на стратегията на Тръмп, стратегията на Байдън ще остане предимно тайна. Въпреки това, що се отнася до най-голямата военна заплаха, пред която е изправена нацията, ядрена война, няма нужда да чакаме по-подробно публично изложение накъде отива Пентагонът, защото знаехме, че в деня, в който Джо Байдън беше избран.

Нацията ще продължи да поддържа „триада“ от ядрени сили, способни да отвърнат по премерен начин на всяко ниво на ядрена агресия, като същевременно ограничава активната си защита на родината до поражението от севернокорейска атака.

С други думи, стратегическата позиция, дефинирана от NDS на Байдън, няма да положи никакви усилия за действителна защита на САЩ от китайска или руска ядрена атака, вместо това ще избере да разчита на заплахата от масирано отмъщение за възпиране на агресията на великите сили.

Това на практика означава, че ако някоя от страните изстреля повече от шепа ядрени оръжия срещу градове в САЩ, тези оръжия със сигурност ще достигнат целите си.

Това е позицията, която последователните правителства на САЩ застъпват, откакто Джо Байдън за първи път дойде в Сената през 1973 г., и това е една от малкото области на обществената политика, където президентът е бил последователен в убежденията си през целия си обществен живот.

За съжаление, издръжливостта на сегашната и планирана ядрена позиция не подлежи на проверка: възпирането е състояние на ума и ние не знаем нито един ден какво мислят Владимир Путин или Си Дзинпин.

Единственият недвусмислен тест, който имаме за това дали ядреното възпиране работи, е когато се провали. Други индикации подлежат на противоречиво тълкуване.

Основното предположение на стратегията, че ядреното възпиране може да бъде накарано да работи за неопределено време чрез заплашителни последици, е недоказуемо и неисторично.

В крайна сметка заплахата от невъобразимо унищожение не е просто мощно възпиращо средство; също така е мощен стимул за атака, ако агресорът смята, че може да премахне заплахата при изненадваща атака.

Стратегията, която беше предоставена на Белия дом на 28 март, се опитва да предвиди всеки случай, който може да доведе до ядрена агресия от Китай или Русия, и да предостави убедителни причини да не го направи.

Но това може да се окаже заблуда, провал на въображението, подобно на обстоятелствата около атаките от 9 септември, при които нацията остава неподготвена за лесно си представими кризи.

Русия многократно се е позовавала на своя ядрен арсенал след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г., а заплахите й зачестиха с настоящата инвазия.

Може би това е просто блъф, може би не е. Това, което знаем със сигурност е, че ако Москва пусне оръжията си, Вашингтон ще има малко други възможности, освен да отмъсти с натура.

Това би било студено утеха в деня, в който американската цивилизация, каквато я познаваме, беше изправена пред изчезване.

Президентът Байдън и други членове на общността на политиците стигнаха до тази невероятна позиция, защото не вярваха преди половин век, че е възможно да се защитим срещу мащабна ядрена атака.

Впоследствие да бъдеш беззащитен беше издигнат до статут на добродетел при постигане на стратегическа стабилност, тъй като се предполагаше, че всяко усилие за действителна защита срещу ядрена атака ще доведе до по-нататъшно натрупване на настъпателни способности от другата страна.

Така нацията щеше да се окаже в надпревара във въоръжаването, която отбраната едва ли щеше да спечели. Байдън намеква за тази възможност в своите Временни стратегически насоки за национална сигурност от март 2021 г. (страница 13), потвърждавайки на практика, че подходът му към ядрената стратегия не се е променил, откакто Ричард Никсън беше в Белия дом.

Позата на Байдън обаче работи само когато противникът е рационален, съвещателен актьор и има много играчи на глобалната сцена всеки ден, които не отговарят на това описание.

Помислете за няколко въпроса, свързани с дългосрочната жизнеспособност на настоящата ни ядрена стратегия.

Как стратегията би се справила с ирационален или заблуден противник, който не е възпиращ? В някои случаи не може.

Как стратегията ще се справи с рационален противник, който вярва, че е изправен пред ядрена атака? Системите за предупреждение се отказват периодично и ако не стартирате своевременно, може да рискувате да загубите възпиращия си фактор.

Как стратегията ще се справи с регионален конфликт, който ескалира до ядрен обмен? Руските коментатори продължават да изтъкват тази възможност, но много американски „експерти“ действат така, сякаш това не е правдоподобен сценарий.

Как стратегията ще се справи със срив на командването, водещ до случайно ядрен изстрел? Не можем да направим много без някаква форма на активна защита.

Как стратегията ще се справи със завземането на ядрени стартови площадки от радикални елементи? Вътрешните борби, водещи до загуба на ядрен контрол в Русия, са сценарий, който рядко привлича внимание.

Смисълът на тези въпроси е да се подчертаят начините, по които ядрената позиция, предложена в Националната стратегия за отбрана 2022, може да доведе до катастрофа.

Това не означава, че трябва да се откажем от ядрената триада, но нацията се нуждае от подкрепление, ако възпирането се провали, а в момента няма такова.

Планът на Байдън изисква да се изразходват едва един процент от най-големия бюджет за отбрана в света – 40% от глобалните военни разходи – за активна отбрана срещу единствената екзистенциална заплаха за нашата република.

Пентагонът дори не проучва как ще се справи с мащабна ядрена атака, а военните служби са по-загрижени за запазването на своите конвенционални бойни способности.

Но дали това наистина е правилното подреждане на приоритетите за следващите години?