Същественото нищожество на разкритието за това, че Китай шпионира Федералния резерв

Когато отдавна беше разкрито, че инициаторът на проникването в Уотъргейт е желанието да се подслушва офисът на председателя на DNC Лари О'Брайън, шегата по онова време беше нещо от рода на „За какво?“ Въпросът се разбираше от само себе си. Празнотата на ума на О'Брайън накара онези, които го познаваха, да се чудят защо желанието да разбере какво е в ума му.

Шегата за О'Брайън ми дойде на ум, докато четях заглавията на първите страници за това, че Китай шпионира служители на Федералния резерв. Наистина ли, за какво? Каква полезна информация може да се получи от шпионирането на тези посредствености? Все пак надеждата тук е, че не е събрано нищо особено, макар и не поради причините, които някои биха могли да си помислят.

Засега е полезно да се отбележи, че голяма част от това, което Фед прави, вече е шпионирано; макар и много по-ефективно от пазарните участници. Ако някой се интересува от това да има разумен шанс да разбере какво предстои от централната банка, всички видове изследователски екипи (Medley Global Advisors идва на ум) вече предоставят това. Оттам нататък има дълбоки пазари, които търгуват въз основа на вероятностите какво ще направи Фед по-нататък. Няма нужда да шпионирате.

След което въпросът за шпионирането трябва да се върне към чуденето какво може да се научи от благотворително средните умове във Фед. Последният е най-големият работодател на икономисти в света и това си личи. Мисленето вътре в Marriner Eccles Building е нищо друго освен безсмислено.

Както дългогодишният заместник-председател на Фед Доналд Кон уверено твърди за кривата на Филипс някъде в началото на 2000-те години, последната е „в основата на начина, по който повечето академични изследователи и политици – включително този – мислят за колебанията в инфлацията“. Бившият председател на Фед Бен Бернанке разшири това, което минава за мисъл във Фед по-ясно, че има „най-високо ниво на заетост, което може да се поддържа, без да се създава инфлационен натиск“. Преведено за тези, които го изискват, повечето икономисти от Фед вярват, че икономическият растеж причинява инфлация.

Относно това, ако пренебрегнем, че покачващите се цени често не са сигнал за инфлация, както е, вкоренено в това, което Кон, Бернанке и други дълбоко вярват е, че процъфтяващият икономически растеж води до недостиг на работна ръка и капацитет, което тласка цените и на двете. Освен че не го правят. От една страна, основните вярвания на Кон и Бернанке предполагат, че САЩ са автаркичен остров на икономическа активност, за разлика от това, което са: интегрирана част от глобално цяло. Всичко произведено и/или просто проектирано в Съединените щати е следствие от глобалното икономическо сътрудничество. С други думи, американските производители по никакъв начин не са ограничени от предлагането на работници и фабрики в Съединените щати.

Това, което хората от Фед вярват, също предполага, че търсенето може да изпревари предлагането, че икономическият растеж създава търсене, на което доставчиците не могат да отговорят на нуждите. Помислете за речта на Бернанке през 2007 г. в Станфордския институт за икономическа политика. Въпреки че риторично е почитател на глобализацията и търговията, Бернанке отбеляза, че „изглежда има малко основание да се заключи, че глобализацията като цяло значително е намалила инфлацията“ и че „Всъщност обратното може да е вярно“. За Бернанке пристигането на нови потребители сигнализира, че търсенето изпреварва предлагането, следователно по-високи цени. Само дето всяко търсене започва с предлагането. Предоставянето на пазарни стоки и услуги е това, което стимулира търсенето на същите.

Можем да се заемем с роботизацията на „ръцете“ в икономиката, нещо, което е пряк резултат от икономическия растеж, произвеждащ ресурси, които позволяват по-нататъшна автоматизация, но краткостта пречи на твърде много разлято мастило относно определената истина, която е най-сигурният знак на стремителния икономически растеж е падащи цени. Това е така, защото растежът е следствие от инвестициите, а основата на инвестициите е създаването на експоненциално повече на цени, които продължават да падат.

Какво според икономистите задвижва икономическия растеж? Мислят, че е консумация. Не им е станало ясно, че потреблението е това, което следва производството. Откъде знаем, че нещо толкова очевидно не е просветнало на икономистите, е консенсусът във Фед, че 2% инфлация (каквото и да е това) е желан резултат. Според служителите на Федералния резерв постоянното покачване на цените ще накара хората да консумират повече, като по този начин ще стимулира икономиката. Не можете да измислите това! Не се притеснявайте, става все по-смешно и тъжно.

Служителите на Фед като цяло вярват, че отговорът на бавните периоди на икономически растеж е създаването на пари от Фед и разходите от Конгреса. Икономистите го разбират наобратно. Изобилието от пари е естествено пазарно явление. Имплицитно в убеждението, че не е така, е, че Фед избра изобилно „парично предлагане“ в Пало Алто, Калифорния, но много малко в Ел Монте, Калифорния. Всъщност благоразумни финансисти доведоха до този резултат. И не би било по-различно, ако федералното правителство изобщо не играеше роля в парите. Парите са следствие от икономическия растеж, а не негов двигател. Представители на Фед смятат, че могат да създадат растеж, като „острелват“ „паричното предлагане“. Те не могат да направят такова нещо. Ако можеха, Западен Балтимор вече щеше да процъфтява.

Когато смятат, че централната банка е претоварена, служителите на Фед призовават държавните разходи да стимулират растежа. Освен че правителството може да харчи само дотолкова, доколкото икономиката вече е нараснала или ще расте. Тук служителите на Фед преброяват двойно, когато си представят, че разходите на Нанси Пелоси и Мич Макконъл ще имат мултипликативен ефект.

О, да, има и тази за войната. Попитайте служител на Фед какво сложи край на „Голямата депресия“. Ще ви бъде казано, че осакатяванията, убийствата и унищожаването на богатството през Втората световна война са били източникът на нашето възраждане. Същите хора, които задвижват целия растеж, очевидно трябва да бъдат унищожени, когато времената са трудни.

Всичко това ни връща в Китай. Какво ценно биха могли да получат от Фед? Това ви кара да се чудите... за здравия разум на китайците. Как могат да бъдат заплаха, ако смятат, че мислите на Джеръм Пауъл са ценни? Ето защо се надяваме шпионирането им да не е донесло резултат. Това е така, защото китайският растеж се отразява на нас. Тъй като го прави, да се надяваме, че ще спрат да шпионират образувание, което не знае нищо за просперитета.