Внезапният скок в цените на бензина не се случи за една нощ. Ето защо.

Емили Пикъръл, UH Energy Scholar

За много потребители цените на бензина през последните няколко години са объркващи.

През 2020 г. те достигнаха дъно от $1.97/галон в разгара на пандемията. Миналата седмица цените на бензина се движеха около деморализиращата (все пак от гледна точка на клиента) национална средна стойност от $4.80/галон.

Тези цени са се повишили с 35% от техните средни $3.10/галон по това време миналото лято. Те се понижиха леко през последните няколко седмици, след като достигнаха връх от $4.95/галон в средата на юни.

И все пак е преждевременно да се предполага, че скоро ще се върнат към обхвата си от 2021 г. Тези по-високи цени, водени от няколко взаимосвързани съображения, вероятно ще се задържат известно време цените на петрола паднаха от пика си от 123 долара за барел през март.

Сегашната висока цена на петрола е очевидната основна причина за по-високи цени на газа. Глобалното производство на петрол, особено в САЩ, страда от недостатъчни финансови инвестиции, тъй като фокусът вместо това се измества върху потенциалното благоденствие от енергийния преход.

И докато по-високите цени на петрола насърчават възвръщаемостта на част от тези инвестиции, отнема известно време инвестиционните долари да се превърнат в барели петрол, готови за консумация. Разликата между търсенето и предлагането първоначално беше още по-голяма в следпандемичния скок на пътуванията, но се очаква това да се нормализира през следващите месеци, като повече продукция ще бъде пусната онлайн.

Застаряващата и недостатъчна мрежа от рафинерии в САЩ е допълнителен виновник за цените на бензина, въпреки че регулаторният климат прави почти невъзможно пускането на нови рафинерии онлайн.

Изграждането на рафинерия е скъпо: То разходи около 7 до 10 милиарда долара и отнема 5-7 години, без да включва времето за придобиване на сайт. Строгите регулаторни и екологични стандарти за разрешителни са голяма част от причината рафинериите да са толкова скъпи за изграждане. Очакванията, че енергийният преход ще бъде бърз, вероятно са направили тези предизвикателства по-страшни, въпреки че пълният преход към електромобили се очаква да отнеме няколко десетилетия. Понастоящем, Електрическите автомобили съставляват само 2.5% от превозните средства на пътя.

От гледна точка на рафинерията всичко това означава, че тяхното инвестиционно решение има смисъл само ако може да се очаква рафинерията да работи няколко десетилетия.

И това е една от най-големите стени, с които се сблъсква разширяването на капацитета на нашата вътрешна рафинерия, особено след като преходът от изкопаеми горива започва да се налага за пътнически превозни средства.

Убеждението, че рафинериите може да са остарели през следващите години, по същество обезсърчи нови инвестиции, въпреки текущия скок на цените на бензина.

„Не сме строили нова рафинерия от четири десетилетия“, каза Раманан Кришнамурти, главен енергиен директор в университета в Хюстън. „Инвестициите, които това ще изисква, се смятат за твърде значителни, особено ако енергийният преход наистина ще се случи и техните продукти няма да бъдат търсени.“

Същият проблем прави текущия парк от рафинерии все по-труден за поддържане онлайн. На брега на Персийския залив някои от работещите рафинерии са на повече от 60 години. Бяха стигнали до точка, в която поддръжката и поддръжката бяха непосилни.

Отново трябва да се приложи анализът на разходите и ползите – ако животът на една рафинерия е по-малък от 20 до 25 години, инвестицията не се счита за заслужаваща, независимо от днешните цени на бензина.

В резултат на това през последните три години САЩ затвориха около милион барела рафиниращи мощности, оставяйки останалите рафинерии да работят с около 95% капацитет.

И работата на това високо ниво на свой ред вероятно ще доведе до бъдещи оперативни проблеми за онлайн рафинериите, тъй като прави превантивната поддръжка невъзможна. (Работата с 85% капацитет осигурява по-добри стратегии за дългосрочното здраве на рафинериите.)

Към ограниченията на вътрешните рафинерии се добавя въздействието върху глобалните доставки на бензин от руско-украинската война. Войната на практика принуди Европейския съюз да поеме ангажименти за премахване на руския бензин от европейския пазар. ЕС вече заяви, че ще го направи намали консумацията му от вноса на руски бензин с две трети през следващите 12 месеца.

Преди войната Русия беше изнася около половината от 10-те милиона барела на ден (b/d) произведен суров петрол и кондензат – и около половината от това отиваше на свой ред към различни европейски съседи.

Решението на Европа да избягва петрола и рафинирания бензин от Русия беше благословия за американските рафинерии, като намали глобалното предлагане на бензин, докато Европа увеличава търсенето си на внос от Близкия изток и други места.

Някои петролни анализатори смятат, че краят на войната ще свали цените.

„Няма спор, ако една сутрин се събудим и Путин вече не е начело, цените ще паднат рязко“, каза Том Клоза, глобален ръководител на енергийния анализ в OPIS. „Това беше катализатор, който повиши ужасно цените през последните около 90 дни.“

Междувременно кумулативното въздействие на тези сили се проявява домашно съхранение резерви. Има 20% спад в сравнение с това време миналата година.

И докато цените се понижават през последните няколко седмици, най-рано ще бъде септември, преди да има значително движение на цените на бензина. Тези намаления ще бъдат предизвикани първо от повече производство на петрол, което ще доведе до спад на цените на петрола. То ще бъде придружено и от очаквания спад на потреблението на бензин с края на лятото. Този спад може да бъде още по-рязък, ако икономическите индикатори за възможна рецесия се окажат верни.

И, разбира се, всичко това предполага, че времето на крайбрежието на Персийския залив няма да усложни допълнително ситуацията.

„Запасите са намалели наистина ниско в момента“, каза Кришнамурти. „Един голям ураган и лесно ще надминем шест долара за галон.“

Емили Пикъл е ветеран енергиен репортер, с повече от 12 години опит, обхващащ всичко от петролни находища до политика за индустриални води до най-новите закони за изменението на климата в Мексико. Емили е докладвала за енергийни проблеми от САЩ, Мексико и Обединеното кралство. Преди да започне журналистиката, Емили е работила като политически анализатор в Службата за отчетност на правителството на САЩ и като одитор за международната хуманитарна организация CAR
AR
E.

UH Energy е центърът на Университета в Хюстън за енергийно образование, изследвания и технологични инкубации, работещ за оформяне на енергийното бъдеще и създаване на нови бизнес подходи в енергийната индустрия.