Времето е ключовият фактор за руските и украинските военни стратегии

Войната между Русия и Украйна наскоро надхвърли границата от пет месеца. Това, което първоначално започна като бърза, динамична война, се превърна в бавно развиваща се, смазваща война на изтощение, която нито една от страните не желаеше. Всъщност първоначалната стратегия на Русия беше да надвие украинските отбранителни сили, да превземе Киев и да принуди правителството да капитулира. Междувременно украинската стратегия предвиждаше, че международният натиск, съчетан със смазването на първоначалната инвазия, ще принуди руснаците да се изтеглят от страната си.

На стратегическо ниво военното ръководство и правителствата на двете страни остават ангажирани с първоначалните си цели. Руските военни се стремят да „демилитаризират“ Украйна, евфемизъм за унищожаване на техните военни и поемане на контрол над страната. Междувременно украинските военни искат да прогонят руските нашественици от страната си. Въпреки че мнозина са скептични относно постигането на целите на двете страни, и двете страни са приели стратегии, които в крайна сметка биха могли да им позволят да постигнат целите си.

Голяма част от руската стратегия е фокусирана върху Регион Донбас в източна Украйна. В този регион руската армия е възприела традиционна тактика „огън и маневриране“, при която те обстрелват даден регион с артилерия и след това придвижват своята пехота в региона, за да го осигурят. Този процес е сравнително ефективен за завземане на територия, макар и бавен, скъп и води до големи съпътстващи щети. Руската армия може да постигне този тип маневра предвид голямото количество артилерия, разпределена за всяка батальонна тактическа група. Този бавен процес позволява на руските сухопътни сили да имат прикритие от своите артилерийски средства и средства за противовъздушна отбрана, ограничавайки способността на украинската артилерия и безпилотни самолети.

Основното предизвикателство при този подход е логистиката, тъй като той разчита на постоянно снабдяване с боеприпаси и артилерия барела. Освен това, тъй като движението е бавно, войските се нуждаят от постоянно снабдяване с храна и дизелово гориво. Руснаците имат проблеми от началото на войната с осигуряването на необходимото логистично снабдяване. Освен това командната структура на руската армия изисква командните пунктове да са на доста предни позиции, което ги прави уязвими за атаки.

Тъй като основните руски усилия са в района на Донбас, руските войски в други райони са донякъде недостатъчно оборудвани и не разполагат с личен състав. Докато заявената им цел е да държат ключови места, за да позволят бъдеща експанзия извън региона на Донбас, по-голямата им цел вероятно е да вържат украинските сили и да ги накарат да изразходват ресурсите си. Въпреки че на украинската армия е дадена значителна военна помощ от чужбина, те все още разполагат само с ограничени доставки на голяма част от своята напреднала военна система.

За разлика от руската армия, голяма част от украинската армия е съсредоточена извън региона на Донбас, където украинската армия е започнала серия от контраофанзиви, за да си върне градовете и земите, превзети преди това от руските сили. Те постигнаха значителен успех на север, след като си върнаха град Харков и като войници дори достигнат границата на Украйна и Русия. Сега те съсредоточават усилията си върху връщането на контрола върху територии на юг, особено около Херсон. Чрез повторно вземане Херсон или дори като разрушават моста в града, те ограничават способността на руските сили да преместят сили от Крим в Южна и Западна Украйна. Сдържайки руските военни в района на Донбас, украинските сили в крайна сметка ще могат да съсредоточат цялата си армия върху превземането на този регион.

Междувременно украинската стратегия в региона на Донбас е да предложи ограничена, но все пак много значителна съпротива на руските сили, принуждавайки руснаците да използват своята предпазлива тактика на „огън и маневриране“. С цел запазване на личен състав и техника украинските сили се оказват насочването Руски логистични и командни възли, тактика, която се използва от началото на войната. Дроновете ТБ-2 имат ограничен ефект, затова украинците ги използват Оръжейни системи HIMARS и чужда артилерийска техника да унищожи тези руски цели.

Освен това съпротивата на украинската армия им позволява да запазят известна обществена подкрепа в региона. Подкрепата на местното население вероятно ще намалее, ако украинската армия просто се изтегли от региона. Като запазят обществената подкрепа, украинците могат да подготвят почвата за бъдещ бунт, ако украинската армия не успее да си върне района на Донбас.

Тези стратегии не са устойчиви предвид сегашното състояние на армията. Моралът измъчва руската армия, а месеците на битки се отразяват и на украинската армия. Освен това и двете страни са загубили значително количество войски и оборудване без преки пътища за попълване. Освен това, от дългосрочна гледна точка, няма финансов смисъл за руснаците напълно да разрушат територия, която са на път да окупират. Независимо от това, нито една от двете страни не се движи агресивно, за да спечели тази война в близко бъдеще. По-скоро изглежда, че в основата на стратегията на всяка страна е планът, че времето ще играе в тяхна полза, давайки им предимство на бойното поле.

Руските сили вероятно ще се възползват от пристигането на зимата. С наближаването на зимата европейската зависимост от руската енергия ще се увеличи, което ще принуди някои страни да намалят подкрепата си за Украйна. Докато подкрепата за Украйна намалява, военната помощ ще отслабне. Руснаците се надяват, че без постоянния поток от военна помощ украинската армия ще рухне, което ще позволи на руската армия да превземе Киев.

Украинската армия също се надява, че докато войната се проточи, външни фактори ще принудят руснаците да се изтеглят. Санкциите и самата война нанасят тежки жертви на руското население. Освен това, голямата човешка и материална цена на войната ще намали обществената подкрепа за войната. Украинците се надяват, че тези действия ще принудят руското правителство да прекрати войната. Дори и да не прекратят войната, украинците се надяват, че руснаците ще изтеглят силите си, позволявайки на украинците да си върнат контролираната от Русия територия, включително Донбас.

Въпреки че и двете стратегии са донякъде оптимистични, тези външни фактори вероятно ще играят все по-важна роля, докато тази война продължава.