Какво още трябва да направи Мейсън Джоунс, за да остане в НБА?

На теория НБА има 510-те най-добри мъже баскетболисти във всеки един момент. Безспорно най-добрата професионална лига в света, дори за закоравелите еврофили, 30-те отбора имат максимум 17 места всеки, които могат да заемат. И с най-високото ниво на конкуренция, престиж и възнаграждение, тези 510 места са най-ценените в спорта.

На практика обаче има тенденция да бъде по-скоро като топ 350. Играчите в долната третина на НБА са завинаги взаимозаменяеми със следващите около 150 играчи на върха.

Има причина висшите европейски лиги, НБЛ на Австралия, китайската CBA и собствената второстепенна G-лига на NBA са толкова пълни с бивши (и някои бъдещи) играчи от NBA. Въпреки редкия Никола Миротич, Василий Мичич or Саша Весенков-изключения в стила – които са избрали да не играят в НБА, поне засега – най-добрите от останалите са абсолютно толкова добри, колкото и дълбоките играчи на пейката на НБА и по-често просто чакат правилното обаждане, за да влязат. Не можете да правите аргументи, че няма по-добри играчи извън НБА от Марко Симонович и Бъди Бьохайм. Случайно точно сега е техният ред.

Като цяло единственото нещо, което спира тези външни лица да влязат вътре, е липсата на възможност. Бившите играчи от НБА, които сега играят в други лиги, не са се влошили непременно. Те просто не са пробили топ 350, прагът, от който идва сигурността на работата.

Имайки предвид това, предизвикателството пред скаутските екипи на НБА е да намерят онези, които могат. Да се ​​намерят онези, които не само ще покажат проблясъци на компетентност във времето за боклук, но и които биха могли да бъдат последователни части от значимата ротация на състезателен отбор. И аз предлагам, че Мейсън Джоунс, 24-годишен гард, който в момента е в G-лигата, може да бъде един от тях.

Джоунс е играл в НБА преди, подписвайки двупосочни сделки с всеки от Хюстън Рокетс, Филаделфия 76ърс и ЛА Лейкърс през последните два сезона. Гардът 6'4 също изигра 36 мача и 387 минути за това време, което не е лошо за никого, да не говорим за недрафтирано и маломерно крило от Алабама.

Четири различни договора с три различни отбора за две години вече са повече възможности, отколкото повечето перспективи получават. И все пак Джоунс разкъса и G-лигата през този период от време, в размер на 26.3 точка, 5.3 асистенции, 4.5 борби и 1.7 откраднати топки средно на мач в 18 състезания за Мексико Сити Капитанс досега от редовния сезон.

Още по-впечатляващо е, че той постигна ефективност от 52.9% от полето, 41.4% от три и 85.7% от линията, което възлиза на абсурдните 705% истински процент на стрелба. Той се изправя срещу същите играчи, които се опитват да покажат защитните си умения пред същите тези скаути от НБА и въртят кръгове около тях.

От статистическа гледна точка е трудно да се види какво повече може да направи Джоунс. Той бележи от всички зони, голмайстор на три нива с време, докосване, работа с крака, позициониране, някаква основна сила, змиеобразността да се правят фаулове от позиции, където не трябва да се правят фаулове, и фин удар при стрелба навсякъде от 15 до 30 фута. Той изглежда се е подобрил и като подавач, работейки върху тази заплаха за отбелязване на гол, за да намери както големи, така и кътъри. Тъй като нивото на неговите съотборници се подобри при навлизането в професионалната игра, така се подобри и способността му – и желанието – да ги намира.

Това, което прави Джоунс на периферията въпреки отличната му всестранна офанзивна игра, е до голяма степен неговият физически профил и възприеманите ограничения, които те придават. Нискоразмерен за позициите на крилото, Джоунс също няма голямата дължина или завъртане на темпото, което в идеалния случай би искал да види в играч от НБА, което се смята, че може да ограничи способността му да стигне до мястото си в нападение, независимо колко змийски е той . Смята се, че това е по-голям проблем в дефанзивния край, където Джоунс продължава да се подобрява (и никога не е бил слаб), но в което той също никога не е блестял.

Въпреки това, ако тези неща се предполага, че ограничават неговото въздействие, това не се вижда. И идва момент, в който ограниченият физически профил на човек има значение не толкова, колкото неговата хитрост, умения и занаят.

Много по-лесно е да се приспособят психически по-слаби спортисти, когато те вече са били в НБА, познават наръчниците, имат репутацията и (което е по-важно) познават хората, които вземат решения, отколкото когато са навън и търсят шанс. И все пак дори в този размер на извадката от 387 минути, Джоунс – отбелязвайки 195 точки, грабвайки 64 борби и подавайки за 45 асистенции – показа, че принадлежи. Той не натискаше. Той играеше в потока.

В този момент Джоунс може да рискува да попадне в капана на предшественици преди него като Von Wafer и Trey Johnson, където наистина няма нищо повече, което той може да направи на по-ниските нива. Но преди той да стане един от най-добрите играчи в Европа, фронт офисите на НБА трябва да са 100% сигурни, че не виждат потенциален ротационен играч да минава през ръцете им. Ако Тайлър Джонсън беше толкова години, защо Джоунс да не бъде? И ако Бъди Бохайм може да получи договор за НБА точно сега, къде е този на Джоунс?