Защо ливъриджът на природен газ на Русия няма да продължи много повече

Миналата седмица, както трябваше да види всеки след Русия и войната в Украйна, руското правителство спрени пратки на природен газ за Полша и България поради проблеми с плащането. След директива на Путин, руският Газпром – мажоритарна собственост на държавата – заяви, че ще приема плащане само в рубли. Италианската петролна компания Eni открива сметка в рубли, Forbes съобщи. Така е Uniper на Германия. Това е всичко, защото САЩ и съюзниците са замразили сметки в долари и евро на Централната банка на Русия на стойност над 250 милиарда долара в чужбина. Руското правителство има трудности да обменя валута сега. Така че, ако европейците искат неговия природен газ, те ще трябва да обменят валута за тях и да пратят на руснаците рубли.

Това трябва да е интересно…

Това, че Европа все още е свързана с руския природен газ, може да се счита за страничен ефект от синдрома на разстройството на Тръмп. Припомнете си, коментарите на бившия президент към германците през 2018 г., когато той каза, че зависимостта им от евтиния руски природен газ е икономически риск и риск за националната сигурност. Те не се съгласиха, разбира се, защото когато става въпрос за национална сигурност, твърдят германците, Тръмп не знае за какво говори.

Днес, Инфлация на цените на производител в Германия е на най-високото си ниво от 1949 г. благодарение на тази зависимост.

Но способността на Русия да използва природен газ като политическо оръжие, подобно на начина, по който САЩ използват долара, има ограничение във времето.

Европа ще удвои икономията си след изкопаеми горива или най-малкото ще сключи сделки с други страни, които могат да осигурят надеждни източници на енергия, включително нефт и газ. Нищо от това няма да е толкова евтино, колкото предлагаха руснаците. Американският втечнен природен газ (LNG) струва около 30% повече, въпреки че тази разлика варира значително.

Някои казаха, че Европа може да забрани Руският внос на петрол и газ като цяло, вместо да плаща в рубли.

Във вторник еврокомисарят по енергетиката каза, че блокът може да замени две трети от доставките на руски природен газ до края на годината, като една трета идва от алтернативни доставчици, а друга трета ще бъде заменена от възобновяеми източници.

Очаква се Европейската комисия да даде подробности за шестия кръг от санкции срещу Русия тази седмица, като Германия в понеделник заяви, че сега ще подкрепи ембаргото на ЕС върху руския петрол. Германският министър на икономиката Роберт Хабек отбеляза, че подобен ход ще струва значителна цена, като каза: „Ние ще си навредим, това е ясно“.

ПОВЕЧЕ ОТ ФОРБИЗащо последната руска криза може да е по-лоша за Берлин от Москва и КиевBy Кенет Рапоза

Руският природен газ представлява около 40% от доставките на ЕС. Ембаргото, ако бъде приложено, а това ще бъде трудно да се осъществи, би имало тежки последици за руската икономика, но и за Европа. Техните краткосрочни енергийни нужди изискват базово натоварване с природен газ в по-голямата част от Западна Европа.

Те ще искат да променят това. А това означава, че Русия – все още петролна и газова сила – ще следи най-големия си пазар да се отдалечава през следващите години. Китай ще се забави, купувайки руски газ, но той идва от Източен Сибир, докато Европа се доставя от Западен Сибир. Освен това Китай преминава към възобновяеми енергийни източници и е лидер в голяма част от веригата за доставка на възобновяема енергия.

За да добавим число към това колко Русия би загубила финансово, според съобщенията страната е приела постъпления от петрол и газ на стойност около 66 милиарда долара от началото на войната в Украйна в началото на февруари, според Центъра за изследвания на енергията и чист въздух във Финландия.

Професор Александър Мирчев, уважаван професор по управление в университета Джордж Мейсън и заместник-председател на Атлантическия съвет, разглежда тези въпроси на енергийната власт от години. аз пише за неговата книга, „Прологът: Мегатенденцията на алтернативната енергия в ерата на конкуренцията на великите сили“ lминалата година. Той твърди, че възобновяемата енергия ще се превърне в търговско бойно поле, прехвърляйки вярност между страните. Русия е едно плакатно дете във всичко това. Друга е Саудитска Арабия: Европа каза на саудитците, че не се интересуват от това, което продават.

„Мирчев очертава проблеми (в книгата си), които ще занимават учените и политиците за десетилетия напред“, пише Хенри Кисинджър върху подложката на книгата.

На тези страници се крие важно послание за Газпром и ОПЕК като цяло: Русия изостава, когато става дума за новата „мегатренда“ на възобновяемите енергийни източници. Тяхната икономика не е свързана с производството на електрически автомобили и вятърни турбини. И сега разводът им от Запада отблъсква бившите им партньори от най-големия им поток от приходи. Мирчев, който познава постсъветския свят по-добре от повечето, казва, че Русия в крайна сметка ще „плати цената“, тъй като Европа ще ускори създаването на вътрешни източници на енергия и ще диверсифицира далеч от Русия.

Разбира се, всичко това е по-лесно да се каже и направи. Европейците, по отношение на чистата енергия, са добри в ядрената енергия във Франция и добри във вятърните турбини в Обединеното кралство, Германия, Дания и Холандия. Но сега слънчевата и вятърната игра е китайска игра. И сix от 10-те най-големи вятърни турбини производствените компании през 2021 г. са китайски.

Сблъсъкът на титаните между сили износителки на енергия като Русия и жалката зависимост на Европа от руския газ ще доведе до нови реалности и противоречиви национални интереси, включително достъп до нови източници на жизненоважни енергийни стоки – много от които също са изкопани на земята (помислете за литий, например).

Мирчев казва в „Прологът“, че промяната на пазара на възобновяема енергия няма да разреши напрежението, което изкопаемите горива донесоха на световните пазари и геополитиката. Конкуренцията ще се измести. Ще става дума за наличието на нови редкоземни и стратегически минерали, необходими за новите отбранителни системи (помислете за батерии с дълъг живот за дронове или автономни военни превозни средства).

Това не е част от руската рубка. Въпреки че Русия е огромен източник на никел, най-големият в света, всъщност има много други места, откъдето да го получите. Никелът се използва в по-голямата си част в автомобилните акумулатори и неръждаема стомана. САЩ произвеждат голяма част от своята неръждаема стомана от рециклирано желязо и стоманени отпадъци и не зависят от Русия за това. САЩ не зависят от Русия за нищо. Това е проблемът на Европа.

Колкото повече се карат двете страни за плащанията за природен газ и колкото по-дълго остава рискът от бойкот в целия ЕС на руските изкопаеми горива, толкова по-бързо Русия изостава. Те ще бъдат изоставени, ако Мирчев е прав, защото „мегатрендът“ на новите енергийни материали не е на върха на ума в Москва днес.

Единственият път, когато Русия се интересува от по-чисто изгаряне на горива, е когато разполага с ядрени реактори на Росатом в експлоатация. Иначе Газпром и Роснефт са много по-добри източници на постоянен паричен поток за държавата.

Русия: Оставена?

За всеки, който се интересува от руската макроикономика, нейния енергиен бизнес и глобалния натиск на света след изкопаемите горива, книгата на Мирчев е задължителна за четене и книга, която трябва да има под ръка на лавицата в офиса.

Най-ранните глави разглеждат как алтернативната енергия се е появила като социално-политическа и технико-икономическа мегатенденция; какви въпроси повдига тласъкът към алтернативна енергия относно геополитическата динамика и националните изравнявания; и какво означава това за енергийната сигурност.

Очевидно Русия, богата на изкопаеми горива, не би искала да премине към слънчева и вятърна енергия и дълготрайно съхранение на батерии. Те могат да захранват страната си евтино. Над 70% на Русия се захранва с природен газ. Какво се случва, когато Европа реши, че не я иска повече? Приходите на Газпром се повишиха над% 120 миналата година. Това е единствената руска компания, отговорна за доставката на природен газ в Европа по тръбопровод, което я прави монопол. Когато това търсене изчезне, приходите от руския износ намаляват заедно с него, освен ако човек не вярва, че Китай, Турция и бедните съседни страни в бившия Съветски съюз могат да намалят слабините. Възможно е, но малко вероятно страните да бъдат тласкани към възобновяеми източници на енергия като изискване за финансиране, особено от големите банки за развитие (помислете за Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, например). И все пак руската индустрия ще има достъп до изобилие и мега евтин природен газ.

Мирчев смята, че алтернативната енергия е катализатор за глобални промени, с огромни последици за националната сигурност на Русия (и националната сигурност на всяка друга нация).

Развитието на въглищата и парната машина през 19-ти век, и дизела и петрола през 20-ти век, както и ядрената енергия (за бомби и самолетоносачи), създават икономически и военни електроцентрали.

„Енергията е мека сила“, казва Мирчев. „Но днес виждаме, че тя също е твърда сила, както беше, например през Втората световна война, когато и Япония, и Германия бяха в неизгодно положение поради недостига на петрол, и както сега виждаме влиянието на Русия в доставките на газ върху Политиката на Европа във войната в Украйна.

Търговски войни в икономиката след изкопаеми горива

Търговските войни или икономическите войни отново се разгорещяват около енергията.

Най-очевидният е между САЩ и Китай, докато Китай доминира в американските слънчеви вериги за доставки, е ключов преработвател на минерали като кобалт и притежава много редкоземни минерали, използвани във военни приложения.

САЩ са в поредната търговска битка с Китай за слънчевата енергия. Министерството на търговията разследва дали китайските мултинационални компании заобикалят наказателните тарифи, като вместо това произвеждат слънчеви клетки и модули в Югоизточна Азия.

Над 80% от вноса, свързан със слънчевата енергия в САЩ, сега идва от шепа бедни държави от Югоизточна Азия, водени от Виетнам, за който никога не е било известно, че е електроцентрала за производство на слънчева енергия, докато Китай не се нанесе.

Американските мултинационални компании също са там.

Рискът за САЩ е, че ръководството на Демократическата партия е готово да се откаже от силата на изкопаемите горива и общата независимост на Америка в полза на преминаване към слънчева и вятърна, два търговски сектора, където САЩ изостават много.

Мирчев казва, че Западът няма да прехвърли най-новите си зелени технологични продуктови линии, като съхранение на батерии, на азиатските страни за производство. Китай пое слънчевата енергия чрез кражба на IP, аутсорсинг от западни компании и субсидии. Те притиснаха пазара за слънчева енергия в момент, когато САЩ искат да станат по-зависими от слънчевата енергия за електричество.

SpaceX, собственост на Илон Мъск, изгражда соларна компания в Тексас. Това ще бъде 100% китайска слънчева енергия, събираща слънчевите лъчи над Бока Чика.

За някои Китай ще бъде моделът за възобновяема енергия.

„Ако Индия стигне до точката, в която реши, че е в нейни национални интереси да има алтернативни енергийни пробиви, тя вероятно ще направи и това“, казва Мирчев за субсидиите и защитните мерки за опитомяване на производството на възобновяеми източници, вместо да разчита на внос.

Що се отнася до лития и някои редкоземни минерали, Русия не е на тези пазари в каквато и да е степен, която заслужава да се спомене. Електромобилите ще се изнасят за Русия, а не се произвеждат там.

Когато милиардерският олигарх Михаил Прохоров се опита да разработи хибридния автомобил E-mobile, той се провали, съобщи BBC още през 2014 г. И докато Русия е голям миньор, тя не е производител на литий, ключова част от батериите за електромобили. Росатом уж ще се включи. Те са зад осмицата на това.

Президентът Байдън наскоро издаде изпълнителна заповед за повече добив в САЩ на минерали, използвани във възобновяеми енергийни източници, и ще използва Закона за производството на отбрана, за да създаде сигнали за търсене, въпреки че все още не е ясно как ще работи това.

Мирчев казва, че САЩ трябва да помислят за „почти шоризирането“ на критичните минерали, особено тези с двойна употреба – като батерии с дълъг живот и високотехнологично оборудване като магнити за бойни самолети. „Предстои дълъг път“, каза той.

Русия има още по-далеч.

„Реалистичната“ енергийна позиция в Русия все още е позиция на малцинство. И тази позиция, която и държава да я придържа, е, че конкуренцията за нефт, газ и критични минерали за света след изкопаеми горива е игра с нулева сума на взаимна уязвимост и – често – на съвместна зависимост, казва Мирчев. Вижте как Европа и руснаците се състезават за природен газ; и САЩ и Китай през слънчевата.

И накрая, който смяташе, че Русия никога няма да затрудни живота на европейските си партньори, защото ще застраши Газпром и Роснефт там, сега се оказа сгрешил.

Може да се твърди, че това е отмъщение за санкциите и за това, което Русия нарича кражба на нейните резерви на Централната банка. Но от друга страна, Европа и САЩ биха твърдяли, че нищо от това нямаше да се случи, ако руската армия не нахлу в Украйна.

хммм…

Руският газов пазар в Европа пресъхва. Това не е временно, ако се предположи, че Европа е сериозна по отношение на желанието си да надхвърли въглеводородите.

Анализирането на сложни човешки системи (а пазарите са точно такива системи) не е точна наука. Никой не би предположил, че рублата ще се върне към предивоенната си сила. Всичко това е благодарение на ливъриджа на руското правителство за природен газ и способността му да кара клиентите си да плащат в рубли.

Обединеното кралство вече се оттегля от руския природен газ. Други казват, че ще последват, което прави възобновяемите енергийни източници новата предстояща енергийна сила, както казва Мирчев в книгата си.