Защо някои държави купуват повече от един тип турски дрон

Кувейт наскоро стана 28-ма държава да поръча добре познатия турски дрон Bayraktar TB2. В същото време други чуждестранни оператори на TB2 ще купуват по-големи, по-модерни и по-скъпи турски безпилотни бойни летателни апарати (UCAV).

През януари Даирбек Орунбеков, ръководител на пресслужбата на президента на Киргизстан, доминираха че страната му е закупила и получила доставка на дронове Aksungur и Anka, произведени от Turkish Aerospace Industries (TAI).

Пишейки на официалната си страница във Facebook, Орунбеков обясни, че неотдавнашните гранични сблъсъци с Таджикистан са накарали Киргизстан да обърне „специално внимание“ на укрепването на своята сигурност и въоръжени сили. Като част от това начинание, Бишкек изглежда е закупил четири различни типа турски дронове, което очевидно го прави първата чужда страна, която го прави.

Придобиването на Aksungur и Anka изглежда ново, тъй като имаше предишни доклади и индикации, че централноазиатската нация е придобила TB2 и Akinci.

Киргизстан, който няма изтребители в малките си военновъздушни сили, купи TB2 късно 2021. През октомври 2022 г. а снимка на ръководителя на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан Камчибек Ташиев, позирайки пред дрон Bayraktar Akinci с надпис „Akinci е наш!“ предполага, че Бишкек също е придобил този UCAV.

Дори и Киргизстан да не е купил всичките четири типа дронове, фактът, че е купил повече от TB2, напомня, че Анкара има много повече от този модел, за да предложи експоненциално разширяващия се международен износ на дронове.

„Киргизстан оперира с повече от една произведена в Турция платформа UCAV“, ми каза д-р Али Бакир, експерт по Турция в центъра на Катарския университет „Ибн Халдон“ и чуждестранен старши сътрудник в Инициативата за сигурност на Скоукрофт в Близкия изток на Атлантическия съвет. „Напоследък се носят слухове, че страната без излаз на море в Централна Азия ще получи Bayraktar Akinci UCAV, но ще се изненадам, ако това се случи скоро.“

„Въпреки това, някои държави, които вече експлоатират поне един тип произведени в Турция UCAV, са получили или ще получат Akinci, като Пакистан и Азербайджан“, каза той. „Списъкът на другите възможни страни може също да включва Украйна и Катар.“

Успехът на TB2 за една нощ на международния пазар се дължи главно на успешната му бойна употреба в три конфликта - Сирия, Либия и Нагорни Карабах - през 2020 г. Сравнително ниската му цена беше привлекателна за страни, които не можеха да си позволят по-скъпите и сложни дронове на пазара, които често идват с по-строги предварителни условия за тяхното използване.

Това обаче не е така с тези други, по-големи турски UCAV.

„Akinci е много по-напреднал от и не толкова евтин като TB2, но това са две различни платформи за различни видове мисии“, каза Бакир. „Фактът, че някои произведени в Турция дронове вече са се доказали с комбинация от ниска цена и висока ефективност в сурови бойни театри, като например Bayraktar TB2, означава, че Турция вече се е доказала като нарастваща мощ на дронове.“

По-модерните дронове на Турция, като Akinci и предстоящия безпилотен реактивен изтребител Bayraktar Kizilma, вероятно няма да бъдат изнасяни толкова широко, колкото TB2 поради редица причини.

„Експортната стратегия на Турция за други по-напреднали и стратегически платформи, като Akinci или Kizilma в бъдеще, ще бъде различна в сравнение с експортната стратегия на TB2“, каза Бакир. „Очевидно по-малко страни ще бъдат квалифицирани да получат по-модерните UCAV на Турция.“

Въпреки това предлагането на тези усъвършенствани UCAV, дори и на по-ограничен брой отговарящи на условията държави, показва, че Турция може директно да се конкурира с по-висок клас дронове на пазара, вместо просто да ги подбива, като предлага по-евтини, по-разходими алтернативи, като напр. TB2.

„Най-добрите производители на UCAV от световна класа са ограничени“, каза Бакир. „Има няколко държави, които се състезават в тази област, и много от западните страни – с изключение на САЩ – са извън тази конкуренция в настоящия момент.“

В продължение на години Съединените щати отказват широко да изнасят своите въоръжени дронове, главно защото се придържаха към препоръчителните ограничения, очертани от Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR), който има за цел да предотврати разпространението на въоръжени дронове. Разпространението продължи така или иначе, тъй като страни като Китай изнасяха военните си дронове без особено внимание на това как купувачът в крайна сметка ги използва. По-късно САЩ преосмислиха MTCR при администрацията на Тръмп, за да могат да изнасят своите дронове.

Бакир не вярва, че успехът на Турция като износител на дронове е свързан с нейната експортна стратегия или желание да продава на държави, които биха могли да ги използват за извършване на нарушения на човешките права.

„Например, освен златната комбинация от ниска цена и висока ефективност, TB2 запълва празнина в своята категория“, каза той. „Други нетурски платформи са или ненадеждни, много скъпи, не са сериозно тествани в битки или просто са от различна категория.“