Защо САЩ не могат да ограничат световните емисии на въглероден диоксид

По-рано този месец BP Статистически преглед на световната енергия 2022 беше публикуван, обхващащ енергийни данни до 2021 г. Преди това предоставих a обобщение на данните.

Днес искам да се съсредоточа върху тенденциите в глобалните емисии на въглероден диоксид.

Преди година, в резултат на пандемията от Covid-19, BP отчете 6% спад на глобалния въглероден диоксид от 2019 г. до 2021 г. Това беше най-големият подобен спад от Втората световна война насам. Широко се очакваше, че емисиите ще се върнат през 2021 г. и това се случи.

Докато светът се възстановяваше от първата вълна на Covid-19, глобалните емисии на въглероден диоксид се увеличиха с 5.6% от 2020 г. до 2021 г. Това беше най-бързият темп на растеж от почти 50 години. Емисиите са само с 0.8% по-малко от най-високото ниво за всички времена, поставено през 2018 г. Те са на траектория да достигнат нов рекорд за всички времена тази година, освен ако рецесията не ограничи световното търсене на енергия през втората половина на годината.

Съществува огромно несъответствие между емисиите на въглероден диоксид на развитите страни и тези на развиващите се страни. 38-те страни-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са страни с високи доходи, които обикновено се считат за развити страни. Емисиите на въглероден диоксид в тези страни намаляват от 15 години и са приблизително на същото ниво, на което са били преди 35 години.

Страните извън ОИСР, от друга страна, са свидетели на експлозия в растежа на емисиите на въглероден диоксид. Има две основни причини за това несъответствие.

Първо, въглищата изиграха важна роля в ранното развитие на ОИСР, но сега постепенно се премахват. Страните извън ОИСР преминават през подобна фаза на развитие, използвайки въглища, и това увеличава техните емисии на въглероден диоксид.

Втората основна причина е, че по-голямата част от световното население живее в развиващите се страни. Техният стандарт на живот се повишава и това като цяло води до увеличаване на потреблението на енергия. Въпреки че емисиите на глава от населението в тези страни са ниски, голяма популация от хора, която леко увеличава емисиите на глава от населението, има голямо общо въздействие върху глобалните емисии.

Но това представлява голямо предизвикателство за контролиране на световните емисии на въглероден диоксид. Около 60% от световното население живее в Азиатско-тихоокеанския регион. Потреблението на глава от населението е много по-ниско, отколкото в развитите страни в света, но милиарди хора, които бавно увеличават потреблението, са движещият фактор зад нарастващите емисии на въглероден диоксид от десетилетия.

От 1965 г. емисиите на въглероден диоксид в САЩ и ЕС не са се променили много. Но те нарастват стабилно в Азиатско-Тихоокеанския регион, достигайки нов рекорд през 2021 г. Емисиите на Азиатско-Тихоокеанския регион вече са над два пъти повече от комбинираните емисии на САЩ и ЕС.

Не са само Китай и Индия. Множество страни от Азиатско-Тихоокеанския регион са сред най-големите източници на въглероден диоксид и са сред лидерите в растежа на емисиите.

Често срещам хора, които изглежда не могат да разберат защо не се занимаваме с нарастващите емисии на въглероден диоксид. Тези графики илюстрират предизвикателството.

Въпреки че САЩ са отделили повече въглероден диоксид в атмосферата с течение на времето, отколкото всяка друга страна, Китай е предназначен да ни надмине. Ето защо САЩ не могат да направят голяма част от този проблем едностранно, освен ако не изобретят нови технологии, които могат ефективно да изтеглят въглеродния диоксид от въздуха и да го изолират.

Глобалните емисии на въглероден диоксид се движат от Азиатско-тихоокеанския регион през последните 50 години и няма признаци това да се забавя. Светът няма шанс да ограничи емисиите на въглероден диоксид, без да измисли начин да спре растежа на емисиите в тези гъсто населени развиващи се страни.