Защо Турция обсъжда доставката на Eurofighters от Великобритания

Турция води преговори с Обединеното кралство за многомилиарден оръжеен пакет, който включва около 24-48 изтребителя Eurofighter Typhoon. Тези преговори идват, тъй като съдбата на друга сделка на стойност 20 милиарда долара със Съединените щати за 40 усъвършенствани изтребители Block 70 F-16 Viper и 79 комплекта за модернизация остава във въздуха поради същественото противопоставяне на Конгреса. Турските военновъздушни сили вероятно биха приветствали придобиването на Eurofighter по няколко причини.

Според Middle East Eye, който разпространи историята, предложената сделка се оценява на над 10 милиарда долара и включва също транспортни самолети C-130J Hercules, фрегати тип 23 и нови двигатели за произведените от Турция танкове M60 в САЩ.

Турция може да хеджира своите залози или да отвори възможността за сделка, която включва напреднали Eurofighters, за да демонстрира на Съединените щати, че има алтернативи на F-16. Това не е първият път, когато Турция обмисля закупуването на алтернативни самолети от поколение 4.5, включително Eurofighter, които Обединеното кралство нямаше търпение да продаде Анкара.

През последните години турски официални лица предполагаха, че страната може да се обърне към Русия за изтребители Су-35. Малко повече от седмица преди Турция за първи път да поиска сделка за F-16 през октомври 2021 г., турският президент Реджеп Тайип Ердоган се срещна с руския си колега Владимир Путин и обсъден партньорство за изграждане на реактивни двигатели, военни кораби и дори подводници. Искането на F-16 толкова малко след тази среща може би е било начинът на Ердоган да даде сигнал, че има други алтернативи, ако САЩ откажат искането му.

Турция не е единствената страна в Близкия изток, която използва подобна тактика за преговори.

През 1998 г. Обединените арабски емирства (ОАЕ) сключиха забележителна сделка за 80 F-16 Block 60s, най-модерният вариант на изтребителя, създаван някога по онова време, който беше дори по-напреднал от тези, управлявани от ВВС на САЩ. Предишната година Абу Даби закупи 30 самолета Mirage 2000-9 от Франция, ясно сигнализирайки, че има други жизнеспособни опции ако САЩ не преминат през сделката за F-16.

Мнозина вярват, че наскоро се опита да възпроизведе тази стратегия със сделката за F-35, въведена от администрацията на Тръмп. Абу Даби спря тази сделка, цитирайки „Тежки“ Предварителните условия на САЩ и след това бързо подписаха огромна сделка с Франция за 80 Dassault Rafale от поколение 4.5 през декември 2021 г.

В края на 1970-те години на миналия век администрацията на Картър беше подложена на наблюдение заради сделка за продажба на 60 F-15 Eagles на Саудитска Арабия, най-голямата оръжейна сделка за кралството от този вид по това време. За да демонстрира публично, че има алтернативи, Рияд започна преговори с френското правителство за потенциална продажба на Dassault Mirage F1. За разлика от емирствата обаче саудитците в крайна сметка никога не са купували френски самолети.

Разбира се, все още предстои да се види дали Турция тръгва по емирския или по саудитския маршрут. Ако Конгресът остане непоколебим и блокира сделката за F-16 за неопределено време, Анкара може да няма друг избор, освен да се обърне към Великобритания за Eurofighters. Тези самолети могат да служат като временни изтребители, докато Турция или не придобие, или разработи самолет от пето поколение някъде през следващото десетилетие. Би било забележително, ако Турция избере някои употребявани Eurofighter да получи самолета по-рано - особено след като турският министър на отбраната Хулуси Акар по-рано осмивана Гърция за закупуване на използвани Rafale от френските военновъздушни сили.

Дори ако Анкара получи одобрение за сделката за F-16, тя може да продължи напред с придобиването на Eurofighter. Нейната логика може да е, че новите F-16 и комплектите за модернизация са необходими, за да поддържа флота си от 270 души, гръбнакът на нейните военновъздушни сили, актуален, а изтребителите Eurofighter са необходими, за да съответстват на скорошното придобиване от Гърция на 24 Rafale.

Придобиването на 24-48 Eurofighter също би било идеално решение за замяна на по-старите турски F-4 Phantoms. Turkish работи в момента около 30 модернизирани F-4E Terminator 2020s. Както подсказва името, Турция първоначално ги е предвидила да служат до 2020 г., когато сключи договор с Израел да ги модернизира до тази конфигурация в началото на 2000-те години. Те обаче остават в експлоатация, тъй като на Турция беше забранено да купува стелт изтребители от пето поколение F-35 Lightning II след придобиването на модерни руски противоракетни системи С-400 през 2019 г.