Защо Русия би изстреляла „сирийска“ ракета С-300 по израелски самолети?

Ако неотдавнашният доклад, че усъвършенствана сирийска ракета за противовъздушна отбрана С-300 е била изстреляна за първи път по изтребители на израелските военновъздушни сили (IAF), наистина е точен, това може да е голяма работа.

Новини по израелския канал 13 съобщи на 16 май, че ракета С-300 беше изстреляна по израелски самолети, след като те атакуваха цели близо до северозападния сирийски град Масиаф през нощта на 13 май.

С-300 беше изстрелян, докато самолетите се връщаха в базата. Според доклада радарът на системата не се е зафиксирал за нито един от израелските самолети и следователно не е представлявал сериозна опасност за тях.

Възможно е Русия да се е опитвала да изпрати сигнал до Израел, като задейства системата за първи път. Ако е така, това няма да е първият опит на Москва да сигнализира за желанието си Израел да ограничи въздушната си кампания над Сирия.

Русия достави на Сирия тези С-300 за първи път през 2018 г. малко след инцидент с Израел. През септември същата година, по време на израелски удар в западната провинция Латакия, старинен сирийски С-200, изстрелян по израелските самолети, удари руски самолет Ил-20, убивайки всичките 15 от екипажа.

Москва обвини Израел за инцидента, като обвини, че израелските самолети съзнателно и нарочно са използвали руския самолет като прикритие от сирийската противовъздушна отбрана, застрашавайки руските военнослужещи на борда.

В отговор Русия достави батерии С-300 на Сирия за надграждане и модернизиране на нейната остаряла противовъздушна отбрана. Тези ракети на теория биха позволили на Дамаск да поразява цели на голяма надморска височина над 100 мили.

Имаше обаче уловка. Оттогава руските военни наблюдават уж сирийските С-300 и според всички Дамаск изисква разрешение от Москва, преди да може да ги изстреля.

Руският персонал най-вероятно изстреля ракетата на 13 май, за да сигнализира на Израел, че ударът му е отишъл твърде далеч от гледна точка на Москва. С други думи, това беше класически изстрел през лъка.

Русия вероятно иска Израел поне да ограничи атаките си в определени части на страната, особено в контролираните от западния режим райони, където руското военно присъствие и бази в Сирия са основно съсредоточени. Масиаф, мястото на стачката на 13 май, е, като Stratfor вече отбеляза, „близо до сирийската провинция Латакия, която е домакин на руските въздушни и военноморски бази и обикновено е забранена от израелски удари, което приближава израелския набег до предишните червени линии на Москва“.

Ако обаче Русия прехвърли пълното командване и контрол над тези С-300 на сирийската армия и позволи на Дамаск да ги използва, за да се опита да попречи на Израел да атакува свързани с Иран цели в страната, това би било съвсем друга история.

Сирия първоначално поръча С-300 през 2010 г. Въпреки това, след началото на гражданската война в тази страна през следващата година, доставките бяха преустановени, в крайна сметка до октомври 2018 г.

През 2013 г., на фона на спекулациите, че Москва върви с доставката и не след дълго израелската въздушна кампания над Сирия започна, Израел намекна ще предприеме превантивни действия и ще унищожи системите, преди Сирия да може да ги пусне в действие. С-300 често се описва като потенциална система, която „променя играта“, тъй като може, в допълнение към затварянето на големи части от сирийското въздушно пространство, да насочва израелски самолети, опериращи над Ливан или потенциално дори в северното израелско въздушно пространство.

Военни анализатори по това време отбелязва че Израел несъмнено може да победи сирийските С-300, но също така отбеляза, че системата със сигурност ще бъде най-страшната, с която се е сблъсквала някога. Израел, разбира се, придоби флот от невидими F-35 Lightning II от пето поколение през следващите години, което увеличава шансовете той да унищожи успешно сирийските системи, ако пожелае.

Ако Русия даде пълен контрол върху С-300 на Сирия, това може да се окаже опасен хазарт. Една от вероятните причини за руския контрол над системите от 2018 г. беше да се гарантира, че сирийците няма да стрелят по израелски бойни самолети и да провокират опустошително отмъщение. Виждането на тези батерии да горят след много разгласената доставка на Русия би било неудобно за Москва, особено след като нейните военни са изправени пред многократни поражения и загуби в Украйна.

Освен това, ако сирийците успеят да свалят израелски самолет, Израел несъмнено ще започне огромен ответен удар, който вероятно ще се насочи към всичките му С-300, заедно с неговите Панцир-S1 и Бук-М2. След като сирийски С-200 свали израелски F-16, когато той отново влезе във въздушното пространство на Израел след нападение през февруари 2018 г., Израел предприе опустошителна серия от ответни удари. Между 2018-20 г унищожи поне една трета от противовъздушната отбрана на Сирия. От 844 сирийски ракети земя-въздух, изстреляни по израелски бойни самолети, само тази самотна С-200 свали една. И дори в този рядък инцидент Израел приписва загубата на своя F-16 на "професионална грешка" от страна на пилота и навигатора.

Освен това Русия би поела огромен хазарт, ако изчисли, че Израел няма да унищожи сирийски С-300, за да избегне убийството на руски оператори, особено ако „сирийски“ С-300 свали израелски самолет и убие всички пилоти. Докато Израел несъмнено не иска военна конфронтация с Русия в Сирия, Москва със сигурност не може да си позволи такава, особено в момент, когато способността й да снабдява силите си в Сирия е силно ограничена, след като Турция се позова на Конвенцията от Монтрьо след нахлуването в Украйна. Само два кораба премина от Черно море през турските проливи за снабдяване на руските военни в Сирия през април, което значително намалява от 4-5 кораба, които са преминали средно на седмица преди инвазията. Освен това Турция затвори въздушното си пространство за всички руски военни и граждански самолети, които докарват руски войски в Сирия.

Вероятно не може да има по-лошо време от сегашното за Русия да рискува да се сблъска с Израел в Сирия – не че някога е имало „добро“ време за това. В същото време, като се твърди, че изстрелва С-300, Русия може да сигнализира на Израел, че въпреки това не трябва да заключи, че Москва е твърде заета с Украйна, за да седи със скръстени ръце, ако Израел разшири въздушната си кампания в Сирия.