Саботира ли Путин собствения си тръбопровод? Може би той не е единственият ирационален политически лидер

Миналата седмица бяха чути взривове в тръбопровода "Северен поток 1", а малко след това под водата бяха открити щети на самия тръбопровод. Руски източници посочиха, че повредата допълнително ще забави доставката на природен газ от Русия за Германия, което означава, че с наближаването на зимата друг източник на енергия за Европа няма да бъде наличен.

Западни източници обвиниха Русия, че саботира собствения си тръбопровод, като по този начин даде на Путин удобно извинение да отреже Европа от доставките на руски газ с наближаването на студеното време. Има значителни противоречия относно това кой стои зад този саботаж, но мнозина смятат, че може би самият Путин е наредил това да се направи. Ако това наистина се е случило, това предполага две очевидни неща:

Първо, Владимир Путин е толкова решен да използва енергийното оръжие срещу Европа в опит да наруши нейната солидарност с Украйна, че дори ще унищожи собствената си инфраструктура.

Второ, Путин остава достатъчно уверен в другите си пазари за газ и петрол – а именно Китай и Индия – че ще се ангажира с такива крайни тактики, въпреки дългосрочната загуба на доверие от западняците, които разчитат на руския газ, и значителните физически щети към собствената си тръбопроводна мрежа.

Това наистина е забележителен момент. Ако Путин е направил това, тогава той изглежда убеден, че най-голямата уязвимост на Запада е неспособността му да се отучи от разчитането на неговата енергия. Ако миналото е пролог, той може дори да е прав за тази оценка. Във всеки случай Путин очевидно ще направи всичко възможно, за да използва това предимство максимално.

Може би не е изненадващо, но крайно нелогично, градове в североизточната част на Съединените щати, като Бостън и Ню Йорк, виждайки този краен гамбит на Путин, реагираха, като се удвоиха, за да увеличат собствената си уязвимост към него. Вместо най-накрая да се възприеме най-очевидният и рационален подход за действие за бързо завършване на съществуващата тръбопроводна система за транспортиране на газ от района на Marcellus Shale в Североизточна Пенсилвания до източното крайбрежие на Съединените щати, което би гарантирало, че североизточните градове и щати ще имат готови доставки и успешно ще се изолират от всякакви други хитрости на Путин в бъдеще, Североизточните Съединени щати удивително направиха точно обратното.

Паднали над себе си, за да претендират за мантията на „зелената“ енергия, без да се замислят какво всъщност означава това в днешния технологичен и политически климат, североизточните губернатори буквално не направиха нищо, за да променят предишната си позиция, позволявайки на Путин да държи ръка с камшик над тях. 2023 г. доставя студена зима.

Междувременно руският газ, както беше в миналото, може да бъде най-добрата, ако не и единствена, алтернатива на топлината и електроенергията на североизтока предвид продължаващото отсъствие на използваема тръбопроводна система за свързване на този регион с находищата на Marcellus Shale. Дори евентуалната атака на Путин срещу собствения му тръбопровод не изглежда да е променила това ирационално мислене.

През зимата на 2018 г. спот цените на природния газ скочиха рязко, когато термометърът падна рязко, доставките свършиха и Бостън и Ню Йорк всъщност трябваше да се обърнат към руските кораби, доставящи газа на Путин във втечнена форма, за да не би техните граждани, буквално, да замръзнат смърт. Представете си какво ще стане, когато газът на Путин сега изобщо няма да дойде.

В ущърб на всички нас идеологията и политиката продължават да триумфират над практичността, когато става въпрос за енергийните политики на тази страна. Реалността е, че огромни количества относително чисто изгарящ природен газ остават в капан в североизточна Пенсилвания и южния слой на щата Ню Йорк. Но поради липсата на използваеми тръбопроводи за доставка на този газ до местата, където е най-необходим, газът е готов да бъде изсмукан и доставен лесно до пазарите на САЩ, ако не е наличен за доставка по целия свят, когато места като Европа може да се окажат без никакви източник на енергия през зимните месеци поради агресивните действия на човек като Владимир Путин.

Противно на това, което мнозина в екологичната общност биха ни накарали да вярваме, и като междинна стъпка преди нашето развитие на възобновяема енергия да стане самоподдържащо се, изгарянето на природен газ действително би помогнало за почистването на околната среда и би помогнало значително в борбата с изменението на климата. Това ще намали съществуващите емисии на CO2 (докато преминем от въглища към природен газ), ще осигури пари на затруднените фермери в тези региони и ще увеличи националната сигурност на САЩ като цяло.

Въпреки привидно здравата логика и икономическа реалност на горното, нашите политици няма да получат достъп до този газ доброволно. Твърде много в хватката на нереалистични предположения от някои членове на Зеленото движение, което селективно се фокусира само върху екологичните разходи за енергийни източници от изкопаеми горива, като същевременно пренебрегва съпътстващите разходи от преждевременното разчитане на източници, които също смята за „възобновяеми“, нашите политически лидери нелогично ще следват пътя на Европа и ще увеличат политическата ни уязвимост, като същевременно ще успеят да навредят, а не да подобрят нашата световна среда.

Човек се чуди как историците след петдесет години ще гледат на днешната политическа класа. Те отказват да предприемат междинни стъпки, които биха почистили околната среда и повишили националната сигурност – пословичното „печелившо“ решение – предпочитайки вместо това да възприемат максималистичен подход, който избягва тези очевидни ползи за околната среда и който политически играе в ръцете на човек, който е достатъчно безмилостен и пресметлив, за да унищожи, вероятно буквално, собствения си тръбопровод.

Можем само да се надяваме, че нашите синове и дъщери няма да трябва да рискуват крайната жертва заради политиките на онези, които твърдят, че са за околната среда, но които биха направили всичко възможно, за да изложат както нея, така и нашите деца, на по-голям риск, без да се замислят през последствията по рационален и принципен начин.

Изменението на климата безспорно е екзистенциален риск за нашето бъдеще и това на нашите деца. Но изглежда, че някои са забравили, че живеем в свят на много други екзистенциални рискове, които по свой собствен начин са също толкова опасни за нашето краткосрочно и дългосрочно оцеляване, колкото и изменението на климата.